Бюрократски шедьовър

Бюрократски шедьовър Този уникален знак може да бъде видян на паркинга на общинските съветници в Пловдив. В Пловдив паяците са се превърнали в голямо зло. Табели за забрани за паркиране вече има навсякъде. Някои, от които денонощни. За сметка на това паркингите не са се умножили… но очевидно г-н кметът още не е стоплил, че беше избран за следващ мандат по принципа на по-малкото зло и… че този принцип на следващата итерация вече няма да работи. Както и да е…

Това обаче е бюрократски шедьовър, който е чуден символ на безмозъчието, което цари в пловдивската община (и не само там…) Като го видях просто изхълцах от задоволство и понеже не си носих апарата, снимката направих с камерата на моята Nokia.

Не знам за вас, но според мен този знак за забранено паркиране важи само ако имаш някакъв пропуск за ползване на пътен знак. И понеже аз нямам, а предполагам, че и всички простосмъртни пловдивчани нямат, то всички можем безпрепятствено и безнаказано да паркираме на паркинга на Пловдивски общински съвет. Виж общинарите са го закъсали… те навярно притежават въпросния пропуск за забранено паркиране на собствения си паркинг…

WordPress 2.0 is out

Ами от няколко минути този сайт се задвижва от някаква си final версия на WordPress 2.0. Всъщност самият сайт wordpress.org е още счупен в голяма степен по лични наблюдения. WordPress.com май вече е upgrade-нат към 2.0 или поне до някакъв release candidat.

При мен всичко тръгна почти без бой. Поне всичките ми нужни plugins работят. Единствено грижи ми създаде административния панел (новият), който вече е безобразно шарен. Наложи се да увелича малко memory_limit в php.ini на сървъра, защото 8 мегабайта му се оказаха малко и задължително трябва да си спра новия rich text editor, който по подразбиране предявява претенции да ми е текстов редактор.

Подозирам, че след пет дни ще ми е по-комфортно с новия WP, но в момента още го гледам с враждебна подозрителност. А, да – наложи се и да си регистрирам account в wordpress.com, заради ключ, с който да ползвам новия anti-spam плъгин на WP2. Хмрр…

А преди да си видите preview-то в edit-интерфейса – там най-долу на страницата, пийте един валериан…

Xmas SPAM

Не знам как ви се отразява Коледния спам, но за мен той е в огромни количества и няма как да го класифицирам по друг начин освен като SPAM. Пристига по всички канали, SMS-и, електронна поща, прикачени картички и файлове. Да – знам че за разлика от другия спам, този е добронамерен и доброжелателен, но… количествата, количествата…

И каква е причината да започна да отварям странно именовани прикачени .EXE-та? Само защото е Коледа ли? Съжалявам – със сигурност отвътре ще изкочи много готина анимирана мацка, която под звуците на Jingle Bells ще ми направи стриптийз, вероятно е забавно, не отричам… Но ще го пропусна това забавление…

Със сигурност и вашата картичка е избирана дълго и има посвещение, което би ме зарадвало, но в пощата си до този момент имам между 50 и 65 – ако отделя по три минути за всяка са ми нужни повече от три часа само за това. Не искам да си помисля колко ще станат днес?…

Не, не съм невъзпитан… Но не изпращам и не чета електронни поздравителни картички – освен от/до трима до петима най-близки хора – за всякакви такива масови празници. Другите поздравления приемам и изпращам по подразбиране и от сърце. Защото другото е насилие (съжалявам за тежката дума) – над мрежата, над потребителите, над свободното време…

Някой беше обявил кампания преди време под надслов „Вън Коледата от Интернет“. Бих я подкрепил с две ръце. Коледата е за хората, за най-близките, за семейството ти. Ако изпратиш двадесет или сто електронни картички вместо една-две-три хартиени това със сигурност не те прави по-обичан, по-обичащ или по-добър човек, от този, който си всъщност…

Весела Коледа!

zLinux (IFL)

Точно преди малко и като по вода беше направена първата в BG инсталация на Linux OS върху mainframe с dedicate-нат за Linux процесор.

За незапознатите mainframe-ът е вид голяма enterprise машина, чиято мощ може да се разпределя, виртуализира и управлява гъвкаво. Иначе казано mainframe-ът разполага с няколко процесора, някакво количество памет, няколко мрежови интерфейса, обикновено доста голяма дискова подсистема, често отдалечена и свързана по оптика и т.н. Нищо не пречи всичкия този хардуер да се използва за една инсталация и от една операционна система (да – тя може да е и някакъв Linux), но обикновено не се прави. Вместо това се използва възможността върху един mainframe да се пуснат множество логически компютри (LPAR, z/VM). Примерно за всеки такъв се дефинира някакво подмножество от дискове, някаква част от някой от процесорите, мрежови интерфейс (могат да се виртуализират между другото ;-) и така върху частички от голямата машина се пускат много други системи. Технологията е на IBM и е много много стара, като напоследък е в страхотен възход, завладявайки и по-малките pSeries и iSeries бизнес машини.
Има още

Пешеходец?

От два дни съм без кола. Всъщност в понеделник отново бях в отпуска, която skip-нах за да предадем проекта от миналата седмица с необходимите тестове. Бях си я пуснал с идеята да не се връщаме рано от Калофер, но се оказа, че освен, че е нужно да предаваме, в същия ден да се случи и по график да водя Пежото в сервиза. Връщането от Калофер, започнало със ставане в пет сутринта и изнасяне от Цуцовата къща беше направо безпроблемно предвид снега и сънливостта.

Между другото понеже в неделя след големия снеговалеж отскочихме до Карлово, а в понеделник се върнахме много рано през Пловдив за София, единствено Пловдив беше в най-окаяно и непочистено състояние. Зимата пак ви изненада, нали, д-р Чомаков?

И магистралата не беше цвете, но я прелетяхме доста бързо… Та веднага след това оставих колата в сервиза и вече второ денонощие се „наслаждавам“ на столичните неволи на гигантска София. Да – отвикнал съм без кола. Колата спестява време – абсолютно – и е възможно най-евтиното и удобно предвижване из града. За две денонощия пропилях около час и 45 минути (приблизително) в чакане на таксита или лов на такива по улиците. Парите не ги броих. Рекордът беше вчера след работа – 40 минути липса на такси. И осъзнавайки, че са дефицитни в това кишаво време се правят на тежки – преди да те качат питат за къде си като близките дестинации биват отказвани. Между другото, това само такситата в София си го позволяват. Преди няколко часа теглих една на един такъв и отидох да чакам трамвая.

Дано утре колата да е готова, а не чак в четвъртък, защото не съм убеден дали няма да удуша някой таксиметров шофьор в пристъп на необуздана ярост…