Започнах този пост като реплика в един форум, но понеже сесията ми изтече и текстът ми се загуби, сега го започвам отново тук, от една страна, защото принципно не обичам форумните дискусии, а от друга ангажиментът ми към всичко, което ще напиша ще е далеч по-личен и силен ако го направя тук, където най-малкото вярвам на софтуера, който обслужва управлението на съдържанието без параноични настройки за timeout на сесии.

Текстът наистина е провокиран от една дискусия във въпросния форум, но моят отговор ще е по-многостранен, защото ще се опитам да изясня както своето виждане по темата, така и да отговоря на някои питания, стигнали до мен по разни начини, а също и да изкажа ясно няколко позиции, които трябва да бъдат казани.

Започвам с едно усещане… Четейки дискусията неволно се върнах назад в спомените си преди около десетина години, когато в разгорещени спорове (и наяве, и в мрежата) с едни също така много интелигентни хора дълго време много успешно се заблуждавахме взаимно – аз, че съм заблудено IT-хипи, залитнало по утопията свободен софтуер, а те, че са по-несхватливи, и закостенели отколкото са всъщност. Сега – десетина години по-късно – никой не смее да дефинира свободния софтуер като утопия. Той е навсякъде, продава се добре, и за много неща се е превърнал в незаменим. Революция нямаше – само бавна, сигурна и необратима еволюция, която щеше да се случи така или иначе, по един или по друг начин. И то независимо от организации, личности или позиции. Тогавашните пазители на статуквото (защото винаги има такива) се мръщеха и пречеха колкото могат (и до днес), защото установения модел принципно не търпи паралелни модели – самата алтернатива дори не е толкова притеснителна, колко фактът, че моделът не е единствен. Така или иначе обаче установения модел се сви за да направи място за новия, дори се научи да съжителства с него… (почти!)… и да се комбинират тук-там…

Сега „утопията“ се нарича свободна култура и първите страхове, съмнения, тревоги и въпроси заваляха. Напълно нормално – още повече, че затова има и предпоставки… За разлика от свободния софтуер, който е строго и точно дефиниран, дефиниция за свободна култура няма. И даже май няма особен смисъл от такава. Хората, които залитат по идеята предпочитат да задават въпроси и никак не се стараят да дават отговори, още по-малко да отправят послания. Докато няма по-малко или повече свободен софтуер – (той или е такъв или не е!) – свободните произведения на изкуството могат да са свободни в една посока, а в друга – не. Или да са само донякъде свободни…
Има още →