Уикенд в офиса

Вероятно би прозвучало странно ако напиша, че ми харесва отвреме на време да се случва да работя през уикенда в офиса. Обикновено заради някой търг или нещо друго спешно. Но всъщност наистина ми харесва. Офисът е небивало празен и спокоен, можеш да свършиш далеч повече неща, отколкото в обикновен делничен ден. Не звънят телефони, тихо е, само няколко заблудени като теб могат да наминат по някое време. Днес двама души дори се разхождаха боси по мокета. Прехранваш се с junk food от KFC, защото наоколо нищо не работи, някой все ще домъкне безалкохолни, плодове или сладолед. Има някакво странно очарование. И обикновено през уикенда се случва да са наоколо възможно най-готините хора, с възможно най-готиното си настроение. Подозирам, че не само аз предпочитам уикенд-уюта на офиса.

Особено сега в епицентъра на лятото, когато София я е обзела някаква жегава летаргия. Колите по улиците понамаляха. Дори хората, с които да излезеш на бира са поне наполовина по-малко – всеки се е загубил или на море, или на планина… Даже Интернет някак опустява през юли и август…

Аз типично в свой стил дори не съм планувал отпуската си. И поне още десетина дни няма да имам яснота по темата. Трябва да се подредят доста неща, които вдигнах във въздуха, а някои от тях за по-интересно не зависят само от мен.

На всичко отгоре идната седмица трябва да свърша малко работа за един от полските мобилни оператори, помагайки на колегите от Полша. Иначе с удоволствие бих се компенсирал за работния уикенд с два почивни делнични дни за да си посвърша малко мои лични дела… Ммм, ще видим… поне един ден ще липсвам при всички случаи…

P.S. Всъщност да – гот е да си почиваш през делника – докато другите се гърчат да работят ;)

Another brick in the wall – АОП + .Net

Агенцията по обществени поръчки (АОП) отскоро гордо търкаля в главата на сайта си как всички можем да си свалим новите им електронни формуляри. Със сигурност и в нечии доклади (като този на г-н Пламен Вачков пред Президента и Винт Сърф) някой се е похвалил за небивалото постижение. Със сигурност някой е добавил екстри към корпоративното си или личното си CV. Начинанието е финансирано от USAID, а като изпълнител са се проявили Рила.

Дотук добре. Нямаше да има нищо лошо ако въпросните формуляри не бяха направени така, че за да ги използваш трябва да разполагаш с Microsoft Windows и .Net Framework. Едно прекрасно многоплатформено решение, нали? А като се има наум, че .Net не работи и на по-стари Windows-и това означава, че за пореден път някаква си агенция или някаква си фирма-изпълнител или някой друг герой по веригата налагат на гражданите на държавата конкретната най-нова технология на Майкрософт и то за пореден път – „единствено праведната“. Ми браво! Чудесно сте си свършили работата. Като кучето на нивата… Докато ЕС глобява ежедневно MS като монополист нашата държава се грижи за затвърждаването на този монопол.

Видяхте ли сега, господа от ДАИТС защо имаше нужда от закон, който да гарантира равнопоставеността на форматите? А г-н Недялков? По какъв начин ще защитите гражданите, които не искат да си купят и нямат Windows + .Net framework? Но вие сте над тези неща, нали? Защото и аз и вие знаем, че това горното е поредния случай, но няма да бъде последния, нали? И следва въпроса – кому е изгодно…

И как да не ви тегли човек една каруцарска?

Господа журналисти, не мислите ли, че отново е настанало време да зададете неудобни въпроси на някои самозабравили се?

P.S. В сайта на Държавен вестник на страницата за новини http://dv.parliament.bg/?page=news (от 29 юни) формулярите са конвертирани до PDF, MS Office и Open Document формати с възможност за попълване, като заобикалящ горната тъпня хак. Отново браво на Парламента – ето така се прави! Малко усилия, които не им струват нищо и за които не са длъжни да отделят време, но са го направили! Така се предоставя избор и многоплатформеност! И което, разбира се, почти обезсмисля целия проект на АОП с електронните им формуляри като харчене пари на вятъра, което едва ли прави АОП щастливи…

Nikon D80

На 9 август Nikon ще обяви новото си тяло, което ще наследи легендарнитe D70 и D70s. Слуховете, които се носят обещават 10-мегапиксела върху стандартния за Nikon DX-формат.

D80 е усъвършенстване на модела D70s, който от своя страна наследи D70 преди около две години. Другите разлики с D70s са по-големия дисплей за preview отзад – цели 2,5 инча, тялото ще може да прави серии със скорост от 4,5 кадъра в секунда, но за сметка на това sync speed на светкавицата е само 1/250, докато при D70s беше 1/500. Останалите промени се очакват да са свързани с минимален редизайн на бутоните за управление.

Цената му с kit-ов обектив се очаква да е точно $900 за колко се продава в момента D70s, който навярно ще бъде свален от производство. Ако вече имате D70 или D70s едва ли си струва да го подменяте – аз лично ще запазя своя. Но ако в момента умувате за Nikon DSLR то D80 може би е вашият апарат – изчакайте да изгрее на сцената. Освен ако не ви изпадне някой D70s на половин цена, когато Nikon и търговците започнат да премитат складовете.

От днес вече се разпространяват и неофициални снимки на новото тяло.

Hercules – мейнфрейм емулатор

Понеже се оказва, че много хора не знаят за този проект, а в същото време на много хора им е любопитно да пипнат мейнфрейм, което не винаги е много лесно и достъпно начинание – ето едно много читаво спасение, което става напълно за тестове на софтуер, операционни системи, демонстрации или обучение.

Можете да си подкарате виртуален мейнфрейм s/370, s/390 или дори от най-новите 64-битови zSeries на PC-то (или Mac) в къщи. Hercules е достатъчно пълноценен емулатор – много читаво животинче, което позволява да си тествате различни неща, писани за гореизброените архитектури, а и играта с него е много забавна и много хакерска.

Кодът му е отворен, а компилирани версии се разпространяват за Linux, MacOS X и Windows.

Hint: Можете да си пуснете Hercules върху домашния Linux за PC, а после в него да си инсталирате Linux за zSeries… няколко ;-) Не че има особен смисъл… но за спорта…

KartOO

Google е велик и непобедим. Спор няма… Засега обаче той все още е класическа търсеща машина със собствен интерфейс и начин на употреба, към който ние хората трябва да се напасваме и да познаваме.

Всъщност обаче, откакто човечеството е впрегнало машините в своя полза то търси начин те да се приспособяват към него вместо ние към машините. Е, някой ден може и да го постигнем. Поне се опитваме непрекъснато, преди съвсем да сме раздрали озоновата дупка над главите си.

Когато разговаряте с някого и му кажете някаква думичка или изречение, той винаги има опцията да ви попита допълнително всъщност вие в какъв контекст очаквате отговора му. Google не прави това. Той предполага контекста, доста добре се справя, но все пак какво ако сме имали друго наум – налага се да пуснем ново търсене.

Пробвайте KartOO [вече е късно - зад този адрес стои вече друг проект] – малко е шарен за вкуса ми, но е добър пример за интелект за контекстно търсене в няколко стъпки. Попитайте например за linux – ще видите карта със сайтове/обекти и релации между тях, в зависимост от контекста, който ви интересува ще можете да предпочетете обект или пък да поискате нова карта. А забелязахте ли как се отличават обектите и защо някои са по-големи ;-)