Когато за първи път чух от Тони идеята за звукозаписно студио, което да поделя времето си между комерсиални и свободни начинания си помислих дали същия модел не е приложим и за фотографско студио.

След много мислене обаче стигнах до извода, че това по-скоро е група хора, отколкото конкретно място (гараж, хале, таван или каквото и да е друго), което да се използва като студио. Пространствата бързо се изтъркват, а в студио може да бъде превърнато всичко с достатъчно въображение. Освен това наемането на пространство за няколко сесии е далеч по-евтино отколко наемане на постоянно място. Оборудването при всички случаи е мобилно. Хората също.

Я, пак… Значи едно звукозаписно студио, фотографско студио, лаборатория или каквото и да е подобно място за сътворяване на нещо е една инвестиция, която рядко може да бъде утилизирана само от един автор. Често подобни неща се дават под наем за да могат да ги използват и други автори. Ами ако подобно нещо се финансира еднократно някакак (със собствени средства, заем, дарения, спонсорство) остават някакви малъки разходи, които са евентуален наем и поддръжка. Този разход спокойно може да се покрива от наем, когато студиото се ползва от комерисален автор за комерсиален проект. Със сигурност остава и време, през което студиото е свободно и може да се използва за обучение или упражнения на млади творци срещу символична такса или направо без пари. Има и достатъчно много безплатни пространства, които могат да се използват.

Е, ако се намери балансиран модел, при който комерсиалната употреба на студиото (част от екипа или само оборудването му) балансира разходите по съществуването му, то в останалото време то наистина може да бъде оставено да се ползва от автори безплатно, но примерно с условието, че те използват този ресурс за да създават свободно споделяно изкуство.
Има още →