Най-накрая и в София заваля сняг, който за първи път тази година има възможност да понатрупа (ако следобед или утре не изгрее пак пролетното слънце). Гледайки през прозорците на офиса се вижда същия забързан и сив град, но завиван постепенно от парцалена бяла и чиста завивка. Не че имам нещо против топлата зима, всъщност принципно не харесвам особено зимата, но все пак някак тази зима съвсем без сняг щеше да е трудна за отчитане в календара.

Дано само зимата не е offset-ната и да не започва тепърва, защото и пролет чак през май ще е толкова неуместна, колко и зима през пролетта…

The greatest trick the Devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist.
– The Usual Suspects

В живота на всеки човек се появяват както екстремуми на активност или емоционалност, така и такива на пасивност, умора и сивота. Вероятно няма как да избягваме нито едното, нито другото, без значение дали ни се иска или не. Когато обаче нещата твърде много се скупчат около тебе и жонглирането с тях се превърне в бреме или когато твърде много задълбаеш в някакво блато, за да имаш шанс да изплуваш ти е нужна промяна, откъсване… възможност да се огледаш и прецениш струва ли си. Кое си струва? Докога си струва…

Хаосът обикновено е уморителен, но често е само привиден – логиката зад хаоса често е очевидна, стига да имаш глътка въздух да я осмислиш. Глътка, която не винаги можеш да си позволиш. Спомням си краят на един от любимите ми филми – „Обичайните заподозрени“ – там героят на Кевин Спейси казва една реплика, към която често се връщам напоследък, а именно, че „… хаосът е велика система – но за да я проумееш трябва да я гледаш отдалече“. Не можеш да намериш изхода, ако не спреш, не се погледнеш отстрани и не помислиш къде може да е той…

За рожденния си ден реших да си подаря голяма промяна. Промяната, за която съм живял досега. Време е… И „обятията“ на Матрицата и прегръдката на Дявола, дето уж не съществувал, напоследък ми дойдоха в повече. А и дори само мисълта за промяна действа адски свежо и ободряващо…