Не съм телеман, въпреки че напоследък прекарах доста време, пулейки се безполезно срещу телевизора. Забелязвам, че когато човек късно вечер след скапващ ден в офиса няма никакъв хъс или желание да се занимава със себе си или заниманията си, едно добро извинение е, че „гледа телевизия“. Всъщност не помня откога не бях гледал сериал, но в последния месец изгледах всичките серии на Invasion. Даже гледах началото на VIP brother и някаква част от седмичните му извадки, докато предъвквах вечерята си срещу телевизора. Ще се поправя – не заради друго, ами просто телевизията продължава да бъде това, което не ме кефи. С малки изключения…

Едно такова изключение е TV7. Това, с което ми направиха приятно впечатление преди време (като на един инженер) бе, че излъчват някои предавания в истински 16:9 формат. А аз си падам по новаторите. Често се зазяпвам и по някои от публицистичните им предавания за музика, кино, театър, култура… където не е невъзможно да чуете водещите и участниците да говорят нормално – така, както аз пиша този пост, използвайки включително и думички като „кефи“ или „падам си“… Освен за масовата култура, бълвана от Холивуд и Щатите – там често се говори за европейско кино, за джаз, за книги… което в другите телевизии е сбутано в последните 30 секунди и оцветено в жълтохроникьорски стил. Отдавна предпочитам „Календар“ на Nova пред „bTV Новините“ (bTV от Brainwashing TV ли идва?), но по TV7 онзи ден гледах новинарска емисия, която ме накара да зяпна с уста…

Не – не се майтапя… Новините на TV7, водени от един от бившите популярни новинари на БНТ бяха поднасяни ведро, с усмивка, с позитивизъм, без преекспониране на драматични акценти или вглеждане в жълтото, както правят останалите. Бяха адски многообразни като теми и завършиха с новина за нов филм, нова книга и нов концерт – цели три новини за култура. Аз наистина отказах да повярвам! За сравнение си пуснах bTV след малко, за да не съм се объркал нещо. Там водещата с изкуствено-драматична физиономия с преобладаващи сбърчени вежди, заслужаваща Оскар за специални ефекти, зареди новини със силни черногледи акценти. Броих до четири последователно и смених канала. След малко се върнах и хванах „културната“ (единствена!) новина за финал и разведряване на настроението – беше нещо полужълто за J. Lo.

Поводът да пиша това точно сега бе мимолетното зяпане на „5 по Рихтер“ между бързият душ, който си взех в банята, след днешната фоторазходка и притоплянето и поглъщането на вечерята ми преди да изляза за рожденния ден на един приятел от MTel. Едно изключително friendly предаване за култура и коментари – без припадъци и излишен патос – просто нещата такива каквито са… Смятам да си пренаредя тунера на телевизора, така че на бутончето с номер едно да стои TV7.

Не – няма грешка. Наистина съм в отпуск вече около час и половина – с началото на това денонощие. При това за личната си история трябва да отбележа, че ако случайно не взема да размисля, мога да се появя в офиса чак на 17 април. Половин месец отпуск не съм ползвал никога досега, но наистина имам нужда от master reset.

Последната година и нещо се нагърбих с неща, които можеше и да не поемам. Прекалената ми дипломатичност понякога ме води до там да се загубя дотолкова, че в момента да трябва да възстановявам типичните за мене си safe points за да се намеря. Да си спомня това, което ми харесваше и не ми харесваше, заниманията, които ми доставяха удоволствие, мечтите…

Липсват ми твърде много неща, пожертвани в името на компромиси, временни ситуации или накриво засилени посоки. Забравих, че най-важното нещо е своето Аз да бъде на мястото си, колкото и егоистично да е това, защото без вътрешния комфорт няма как всичко останало да е такова, каквото ти се иска. Най-много ми липсва вглеждането в себе си, и в другите. Липсвам си самият аз.

Това, с което приключих отминалия ден е свалянето на всички карти на масата. Нужна стъпка за да продължа… своя път към себе си… За да си намеря отново онази кожа, в която преди се чувствах перфектно, защото бях себе си. Дори за да пиша по истински и откровено, както преди тук в този блог.

Извинения на всички, които се наложи да ме търпят такъв какъвто и аз не исках да бъда! Сега си лягам да спя, защото утре ще бъде един различен ден… По-истински – с всичките му плюсове и недостатъци.