Месечни архиви: април 2007

RHEL 5 (Tikanga)

Публикувано на от
8

След като безуспешно опитах да работя с два лаптопа – единият личен с Linux, а другият служебен с XP – в крайна сметка от няколко дни съм отново с една преносима машина, както (оказа се) е моята удобна формула. Преди да предам старото си T40 на новия му собственик възстанових оригиналния pre-desktop дял, от него възстанових нормалния OEM Windows XP, след това свалих и добавих SP2, после безумна купчина updates на прозоречната OS. Цялата процедура продължава около половин ден. Половин час за възстановяне на dump-а, половин час сурова инсталация, 350MB download на SP2, инстралация, после download на безброй updates, инсталация, ненормално количество reboots. След това antivirus, personal firewall, обновяване на драйвери, инсталация на сервизните приложения (WinDVD, RecordNow и подобни), какво ли не… Ужас… С непрекъснато изисквано внимание и интеракция от моя страна. И после ще ми обясняват разни люде, че Windows се инсталирал лесно… Разправяйте ми ги на старата ми шапка…

Като казах шапка, днес реших, че е крайно време новият лаптоп да стане dual-boot Linux/Windows, защото само с прозорци, човек хваща настинка от течението. Или както гласеше заветната реплика по време на защитата на дипломната работа на Мишинев на въпроса на Държавната комисия „Колега, вашата програма само на UNIX ли работи? Имате ли решение за друга операционна система?“… Та изречнието, което ще остане записано със златни букви в историята на Техническия университет гласеше (произнесено с дълбоко възмутен тон, който накара дори фикуса в ъгъла да свие листа): „UNIX е операционна система! Всичко останало са прозорци!“

Днес реших да изоставя любимата си Linux дистрибуция Fedora да населява само домашното PC, а за лаптопа да използвам занапред desktop версията на Red Hat Enterprise Linux 5 (RHEL5) . Имам навика да конфигурирам предварително инсталациите си, което ме бави около 5-7 минути, иначе след това инсталацията протече точно за още 15. Само след 20 минути след като пъхнах инсталационното DVD и след само един reboot имах перфектно работеща среда, след още три клика и перфектна кирилица. Стартиране на Firefox, изписване на един URL, от който свалих няколкоредов скрипт, стартирах го, отговорих с потребителското си име и парола за локалния сателитен сървър на RHN (скрипта конфигурира yum да си общува със сателитния RHN сървър, вместно с централния на Red Hat). Updates след това се свалят и инсталират в background незабелязано (и не настояват за reboot). Това е – по-малко от половин час и си в джаза – с навярно най-модерната и авангардна OS и версия на GNU/Linux дистрибуция на този свят.

Удоволствие е да се ползва Linux-десктоп върху 1400×1050 резолюция. Удоволствие е да се работи с RHEL 5. Малко ми е скучно и консервативно, понеже съм свикнал със state-of-the-art колекция като Fedora и крачката към консервативна дистрибуция като RHEL ми стои странно, но ще свикна. Емоционално с RHEL ще се погодим лесно – като по-млад ми беше интересно да ръчкам всякакви сурови и още по-сурови дистрибуции – при това по няколко на един компютър. Вече предпочитам по-кротка среда, която да не ми мърда непрекъснато с нови версии на какво ли не и на която да разчитам. И новата шапка ми пасва перфектно…

Хмммм… Доволен… Даже много…

Еволюция

Публикувано на от

Преди три или четири години – не съм сигурен, че си спомням точно, а не ми се рови в Google – тогава като член на ССС, заедно с Жоро Чорбаджийски и Стоян Мишинев се занесохме до Бургас за да бъдем лектори на Конференция за Електронна община с отворен код в Бургас. Бяхме направили прилични презентации, но се оказа, че нямаше дори проектор, на който да ги пуснем. Обърнахме лаптопите напред и говорихме с хората. Между другото диалогът се получи интересен, хората питаха, обсъждахме различни аспекти на темата. Знаехме, че събитието е на фона на предизборната кампания на един депутат, който кандидатстваше за кмет и бе организатор на проявата, не искахме да се обвързваме политически с никого, но въпреки това не отказахме – това все пак беше шанс да занесем идеята и сред други среди. Иначе конференцията официално не беше част от предизборната му кампания, но очевидно извън този контекст събитието едва ли щеше да се състои. Дори не поискахме командировъчни или някой да ни плати бензина – взехме си отпуска и сами финансирахме участието си. Имаше смисъл – университетски преподаватели, учители, дори IT мениджъри в малки фирми за първи път чуваха за Linux и софтуер с отворен код. Само заради това си струваше…

Иначе човекът май не успя да стане кмет (значи трябва да е било 2003-та година) и повече нищо не чухме за него, въпреки че продължи да бъде депутат. Идеята си остана там, където беше – в сферата на хубавите пожелания. Както и думите на Пламен Вачков в Пловдив на подобна конференция. Не личи да си спомня за тях след като оглави ДАИТС. Иначе днес чета, че същия бургаски депутат е един от защитниците на идеята Азис да проправя пътя на посланията на БСП към масите. Така е – по време на избори са важни масите, а не оригиналните идеи… То всъщност на кого ли у нас са му потрябвали оригинални идеи?… Да живее хляба и зрелищата…

Нова фотоизложба

Публикувано на от
6

В предходния си пост се бях разпритеснявал, че твърде много се разписах напоследък, затова ето направих си пак три дни пауза. Истината е, че писах доста други неща. Всъщност точно преди малко си мислех как преди около година за едно интервю за Капитал [1] [2] казах, че няма да спра да пиша в блога си дори и да пиша за друга медия. Вярно е, че не спирам, но също така е вярно, че писането за друга медия изисква време и специфичен фокус. Обикновено трябва да имам готов материал за поредния брой на BusinessWeek до понеделник, което означава, че през уикенда трябва да имам в главата си темата, която искам да развия, а най-добре и да го направя преди началото на новата седмица, което начало принципно е трудно за предсказване как ще потръгне. Често темите си идват сами, но понякога не е така. Много по-различно е от това да пишеш в блог – тук ако нямам какво или не съм в настроение просто не пиша, а BusinessWeek не може да не излезе.

Преди малко завърших и обещаното есе на тема Creative Commons за следващото издание на брошурката на Photosynthesis – нещо, което за тях наистина направих с огромно удоволствие. С което ангажиментите ми за писане за седмицата приключиха още в понеделник вечер. Обичам такова стечение на нещата…

Междувременно като казах Photosynthesis – канят ни на нова изложба – на познатото място – на 3 май от 19:30 във фоайето на SkyCity център. Авторски фотоси от далечния Кашмир на Николай Генов.

Вглеждане

Публикувано на от
4

От 15 април насам, включвайки и днешния, има точно шест дни. А това е осмия пост за този отсек от време. Не помня откога не съм писал повече от един пост на ден за почти цяла седмица. Беше отдавна. В архивите ми за миналия декември влязоха едва шест поста за цял месец. А всъщност през последните два дни повече чета отколкото пиша. Четох стари писма, стари блогове на приятели, включително и стари постове от своя блог.

Случайно или не попаднах на размислите си от преди две години, когато с Пейо направихме едно страхотно обикаляне на България. Коментари на непозната читателка ме върнаха към постове като този. И някак неволно открих за себе си друга полезност на блоговете – можеш да се оглеждаш в копието си от преди година, две или повече. Да си припомняш какъв си бил или какво си търсил. Да прецениш какво си загубил или намерил. Как са се променили представите ти, света около теб, усещането ти за щастие, за самотност, за приятелство…
Има още →

PhotoSynthesis event

Публикувано на от
11

Утре, 21 април (събота), PhotoSynthesis организират представяне на фотографски продукти, като в програмата влизат системата светкавици на Nikon, обективите Lensbabies със селективен фокус, аксесоарите на LumiQuest за дифузно осветление, легендарните филтри B+W, както и новата 14-мегапикселова DSLR камера Sigma SD 14, която използва революционния X3 сензор на Foveon.

Тричасовото шоу не е за изпускане, още повече в контекста на стремежа на PhotoSynthesis да са близо до клиентите и феновете и да провокират диалога с тях, което означава, че демонстрациите и въпросите и отговорите се подразбират като основна част от проявата.

Началото е от 16:00 часа в магазин PhotoSynthesis, фоайето на SkyCity център в кв. „Гео Милев” в София, който не е бил там ще има добър повод да се запознае с екипа на най-иновативния фотомагазин в България. Адресът е ул. „Коста Лулчев” 52. Аз смятам да съм там – нищо, че трябва да изляза два часа по-рано от работа.