Месечни архиви: май 2007

Последните неща

Публикувано на от
Отговор

Is it getting better
Or do you feel the same…
(U2 – One, 1992)

Не за първи път сядам с множество неподредени мисли в главата си пред лаптопа в началото на нов пост. Нямам идея защо избрах да слушам докато пиша точно Achtung Baby от албумите в музикалната библиотека на моя iTunes и защо реших да цитирам точно One вместо мото на този текст. Даже не съм сигурен дали заглавието, което попълних в полето Title ще остане същото до края… Нямам никаква точна идея, просто защото много от тези неща, за които искам да пиша, всъщност няма как да пречупя през призмата на осмислянето. За други ми липсват думи или дори смелост. Много често различни неща е по-лесно или естествено да останат само докоснати, полунеуловени… 100% чиста емоция, която е лъхнала шепа свежест около лицето ти и те е накарала да се почувстваш по-жив и повече себе си.

„Беше едно много дълго пътуване“ ми каза Тони снощи след последното представление на Night Songs в Хамбара. Аз само кимнах, защото само преди малко докато гледах пиесата и слушах репликите, които едва ли не вече знам наизуст, си мислех нещо подобно. Може би ме побутна Алекс, която провокира слушателите на Mi-La Gold да и разкажат ако искат какво са почувствали след пиесата. Може би просто аз съм човек, чиято емоционалност има нужда от подобни крайъгълни репери за да ориентира „пътуванията“ си… Всъщност дори не съм сигурен, че гледах пиесата ще е точното изречение. Май се стараех да я почувствам по онзи начин, който да ме накара да я усетя като емоционален полъх, но не от това, което се случваше на фактически липсващата сцена, а това, което пиесата направи за мен и у мен…
Има още →

Последно представление на Night Songs

Публикувано на от
3

Може би новината е с нотка на меланхоличност, но Весела Казакова, Антони Райжеков и Божидар Попчев ще изиграят последното представление на Night Songs на 30 май (сряда) от 20:30 часа в Хамбара.

Всъщност краят на едно нещо обикновено означава ново начало за друго… или за много други неща… Много скоро всеки от екипа на пиесата поема нови посоки и предизвикателства тук и зад граница и представленията ще бъдат невъзможни, затова предавам поканата на актьорите да ги гледаме за последно в сряда в Хамбара, заедно с пожеланията им за прекрасно лято и много успехи!

Sekonic L-358

Публикувано на от
3

Още си пазя първия експонометър „Ленинград-6″ – тогава по детски си му казвах светломер. Май даже второто име е по-точно… Всъщност играчката още работи макар и да мери малко изместено в едната посока на скалата поради факта, че вече не се произвежда батерията, с която се захранва и вместо нея използвам един полуаналог на батерия на Kodak, която обаче е малко по-различна, което оказва влияние на отместването на стрелката по аналоговата скала. Отдавна се канех да си купя цифров, но понеже аналоговия, който сигурно сега не струва и 10 лева, си върши работата и до момента все се ослушвах. Ослушвах се и защото цените на цифровите флашметри не са особено скромни, а на всичко отгоре в България са и тотално неадекватни. Някак си няма да дам почти два пъти повече пари за същото нещо отколкото струва в US. No way…
Има още →

Who Says Elephants Can’t Dance?

Публикувано на от
9

Написах този текст като коментар по повод едно питане за S/360 в поста ми за POWER6, но понеже стана дълго, а пък може да е интересно и извън контекста на онази тема го вадя направо като самостоятелен пост.

“Who Says Elephants Can’t Dance” е нещо като библия за корпорацията – всеки IBMer получава копие на тази книга, когато постъпи на работа (поне по мое време беше така) и определено си струва да бъде прочетена. По-нова книга, която да може да се конкурира с тази определено няма как да препоръчам – поне не в този контекст. Иначе технологични книги около IBM колкото искаш – но тях не ги пишат CEO-тата – пишат ги част от колегите ми :-)

Добър ресурс, с много споделено знание е http://www.redbooks.ibm.com/ – при това съвсем безплатен. Само да ти се чете. Има и дълбоки неща и overview четива… За всекиго по нещо.

В определен смисъл System/360 наистина отдавна е минало – всъщност това е машината, заради която в този свят се е затвърдила думичката mainframe. И твърде малко хора знаят, че именно System/360 е наложил дължината на един байт да е 8 бита, паметта да се адресира побайтово, тогава за първи път се появяват 32-битовите думи и IBM-ския стандарт за аритметика с плаваща запетая (превърнат/наследен в международен стандарт едва през 1985 година – или цели 20 години по-късно). Мда – не греша рожденният ден на System/360 e през 1964 година, а ако трябва да сме прецизни това не е първият mainframe – преди S/360 е имало едно нещо, което се е произвеждало между 50-те и 60-те години на миналия век и се е наричало IBM 700/7000 series – използвало е много интересни технологии и концепции :-)

След S/360 през 70-те се появява наследника System/370, а след това и S/390. Сега IBM нарича тази фамилия сървъри IBM System z и те не само не са изоставени ами търпят небивал разцвет напоследък. Вече и с 64-битова z/OS. В комбинация с Linux пък има невероятни възможности. Всъщност POWER6 по-скоро има някакво отношение към System z отколкото към S/360 :-)

Ето едно интересно хронологично разказче и една книга за S/360 – за миналото и защо всъщност тази система още е жива с наследството си.

Мейнфреймските концпеции постепенно завладяват и другите сървърни линии като System i и p, че даже и x (на моменти). В момента включително върху System p могат да бъдат използвани хватки от типа на логическо разделяне на сървъра на няколко “виртуални” сървъра – познато от mainframe света като LPAR (logical partitioning), включително динамично управление на ресурсите чрез micro-partitioning – това означава, че ако примерно върху една физическа система сме направили два или три LPAR-а при натоварване на едната откъм процесор например на много малки частички, да се добавя процесор за сметка на по-ненатоварените LPAR-и. Много е интересно като го гледаш как машината сама си разхвърля ресурсите там където са необходими. Всичко това доведено до съвършенство…

Та такива разни неща правят IBM велика компания без алтернатива на този свят. Вниманието към детайла, овладените технологии много преди другите. В лаборториите на IBM има отговори на въпроси, които светът още не си е задал. Никоя друга IT компания от днешния свят няма този ресурс, потенциал и години преднина в развитието си. Who Says Elephants Can’t Dance? ;-)

Светът според… мен

Публикувано на от
4

In the world according to Garp, we are all terminal cases.
– John Irving

Джон Ървинг е един от писателите, които чета с удоволствие. Първата негова книга, която ми попадна, се казваше „Светът според Гарп“ (The World According to Garp) и освен, че искрено ме забавлява тогава, смея да твърдя, че в онези години това бе една от книгите, които повлияха дори на моя начин на мислене, писане, себеирония, гледни точки и много други подобни неща…

Всъщност няма да разказвам за книгата – препоръчвам я на всекиго. Но понеже напоследък и аз (а и голяма част от БГ блогосферата) май се заровихме в твърде злободневни и дребни теми, които не си струват отделените сили и енергия, а пък под форма на предизвикателство, една непозната, с коментарите си към един отминал пост, ми подхвърли интересна идея, а именно да споделям по-издълбоко какво мисля за различни такива крайъгълни неща от живота на всеки човек, реших да отворя нова категория в блога си, където да пиша своето виждане за някаква определена тема от човешкия живот. Не за конкретно събитие, случка или повод – а някаква такава по-глобална и вечна тема – която може да се подхвърли с една-две думи – например приятелството, предателството, любовта, брака, децата, щастието, болката, секса… Така и ще озаглавявам въпросните есета вероятно – с една дума… А те ще се появяват в нарочна категория, която реших да нарека The World According to… Демек Светът според… мен, разбира се… ;-)

Първите теми (може би) ще бъдат вече предложените от deep… А следващите ще пускам по специален регламент (по-късно за него) и вследствие на резултатите от анкети, които ще започнат да се появяват във времето пак тук и ще определят най-интересната или предпочитана тема. Всъщност има и следваща стъпка… Ще подхвърлям топката на различни други блогъри, които са ми интересни да ги чета – да опишат своя съкровен поглед върху определена тема, на принципа на отминалото блог-явление „5 неща, които не знаеш за мен“. Понякога това ще са хора, които може би очаквам да мислят като мен, а друг път такива, за които почти знам, че ще са на обратното становище. Току-виж пък такава категория си отворят и други блогъри… Е, дали някой ще се върже на провокациите ми е съвсем друга тема – ще видим… :-)

А, да не забравя, честит 24 май!…