Когато преди няколко дни съвсем случайно, щракайки каналите на дистанционното, попаднах на анонс, че „Откраднати очи“ ще бъде излъчен в прайм-тайма по БНТ направо не повярвах на ушите си. За тези две години, откакто филмa беше създаден до сега, успях да видя заглавието му в изключително малко на брой афиши, появяваше се в киносалоните в някакви странни обедни часове. Така и не се появи на DVD и въпреки че Весела ми е разказвала колко много хора са гледали пиратски копия на филма в Интернет, а тя дори в bTV сподели, че за нея като актриса е по-важно хората да гледат филмите и, аз така и не бях гледал филма до онзи ден.

Знаех за тематиката на филма – винаги съм подозирал, че именно някакви притеснения, свързани с това са в основата, един филм, донесъл безпрецедентна награда на България и българското кино, да бива така очеизвадно потулван у нас. След като го изгледах вече бях сигурен. Това е филм за публика, която може да се извиси над шаблона, над делничните си стереотипи, която може да погледне на себе си и другите под различни ъгли, публика, която мисли и чувства. Защото това е филм, а не документалистика, преразказ, а не история, защото акцентът е върху човека и човешкото – една проекция, която определено е трудно предизвикателство за емоционално настръхнала публика.
Има още →