Паралакси

Преди малко ми попадна новия брой на Плейбой, в който не намерих нито една причина да похарча 5 лева за него, а сега и на вас ще разкажа най-интересното, за да ви предпазя от необосновани харчове. Напоследък много рядко разлиствам Playboy БГ, но преди две-три години списанието съвсем си биваше за четене, а сега не става дори за разглеждане, но както и да е…

Всъщност рубриката е наречена Паралели, но избрах моето заглавие да е по-различно, защото самото сравнение няма особен смисъл ако не си направиш и нужните изводи. Иде реч за сравнение между две платинено-руси мацки – Playmate БГ и Playmate USA – по няколко ключови технико-технологични характеристики. Това, което се хваща от пръв поглед е далеч по-чаровната усмивка и симпатично обаяние на американката, на което българката противопоставя единствено чувствително по-големи бюст и задник, поне единият атрибут от които е изкуствен, както и цвета на косата и, съдейки по нюанса му и твърде категоричния контраст с цвета на интимното и окосмяване. Навярно ситуацията и с щатската плейбойка е подобна, но преки доказателства липсват, доколкото липсва и каквото и да е друго окосмяване освен това на главата и. Това беше само за да подгреем любопитството на мъжката публика и неизвестния брой последователки на Сафо. Иначе… по същество…

Знам, че от частния случай към общото не следва да се правят генерални изводи, но искрено се забавлявах с паралаксите от гледните точки на двете момичета към живота. Американката харесва срамежливи мъже, а българката властни. Щатската мома обича да е сред природата с широки удобни панталони, а нашенката да обикаля магазини и заведения с къси секси роклички. Момичето отвъд океана предпочита романтични романи, а нашето момиче кървави мафиотски истории. И докато мацката от Щатите си пада по плюшени мечета, българката предпочита телефони, коли и пари. Това, което осмисли деня ми обаче, са амбициите на двете млади жени – американката иска да е любяща съпруга и майка, докато целта на нашето момиче е… да успее да завърши висше…

40 милиона обектива с марката Nikkor

В днешно свое съобщение за пресата Nikon обявиха, че през този месец юли, а именно месеца, в който компанията навърши 90 години, е бил произведен и 40-милионният обектив на Nikon. 25 юли 1917 е датата, на която се е случило основаването и, вследствие обединяването на три японски производителя на оптика под името Nippon Kogaku.

Честит рожден ден на Nikon и никонци, честит 40 милионен обектив, а другия месец… се очакват и „подаръците“ ;-)

Simple Walk

Нещата около Simple Studio най-накрая се задвижиха. Зачестихме с фоторазходките, работи се по новия сайт, появиха се и нови хора. Мисля, че ще успеем до есента да започнем реално с планираните случки. Още не е решено със сигурност, но най-вероятно стартът на проекта ще започне с полудневен или еднодневен практически workshop по „Студийна портретна фотография“. Има идея това да се случи в рамките на OpenArt панела за свободно изкуство на тазигодишния OpenFest, a ако не ни мине котка път лектори ще бъдат популярни български фотографи – едни от най-добрите професионалисти, имената на които засега ще запазя в тайна, доколкото още не са уточнени детайлите.

Нужни са ни спонсори за да бъде събитието наистина полезно за всички. При всички случаи такса за участие няма да има, затова спонсорите могат да ни подпомогнат финансово срещу реклама на своя бизнес или продукти. Особено ако те са свързани пряко или косвено с фотографията, могат и да участват в workshop-а. Ако има такива нека не се срамуват да се обадят :-)
Има още

Важни дреболии

През отминаващата седмица се случиха няколко важни неща, за които не смогнах да пиша. Из блогосферата и някои медии се появиха бележки за тях, но все пак най-малко за да си ги отбележа за своите си хроники ще ги спомена и при мен, а и допълнителен акцент върху тях никога не е излишен…

* * *

В ЕС доставчиците на интернет свързаност и услуги не са длъжни да разкриват самоличността или лични данни на потребителите си, заподозрени в споделяне на музика или друго съдържание. Доставчиците нямат задължение да се правят на следователи, да преценяват кое съдържание е незаконно и кое не е – нито носят отговорност за обмен на такова през тяхната инфраструктура. Становище на съда. Точка.

Ние сме в ЕС макар и да не личи много. Но у нас обаче е в сила механизма – ние ще ти конфискуваме сървърите, пък ти след това доказвай, че си невинен. И доставчиците се навеждат… Размишлявам над това до края на годината да преместя всичките си web-проекти зад граница…

* * *

Някой изпусна словосъчетанието „елитни блогъри“ преди известно време, а тази седмица то вече пълзи навсякъде. Елитни блогъри няма! Стига глупости! Точка.

* * *

За Националната агенция по сигурност нещо вече съвсем не се говори. Не че не гледам подобна идея с цялата ми вродена подозрителност, но все пак това е някакъв шанс за отслабване на властта на Регента.

Размисли и страсти

Последните две седмици съвсем ме разминаха с плановете ми за лично самовглъбяване. Имах съвсем други идеи и „чернови“ в главата си, но ежедневието поиска друго. Така или иначе не съжалявам. За всяко нещо има време, а някои неща и теми не бива да се подминават. Имам усещането, че с този шум около блоговете всъщност изплува на яве един граничен процес – процес на съвсем реален преход от един модел в друг. Медиите в България в момента или не си вършат работата или го правят формално – с малки, известни всекиму, примери за изключения. Блоговете трябваше да поемат ролята на реална медия – и го направиха без колебания. Нямам никакви съмнения, че ще го направят отново и ще го правят редовно, макар и фокуса на всички блогове да не е публицистиката. Дали това не означава, че мейнстрийм ерата свърши. Дипломата може и да не се е обезсмислила като доказателство, че си Pro в някоя сфера, но определено това, че имаш диплома или си Pro не е равносилно на нотариален акт върху някаква територия. Всъщност това не се е случило вчера, разбира се – това е тенденция от години насам.

Това много силно личи в хуманитарните дисциплини и сферата на изкуството. И не само там. Познавам прекрасни програмисти, които са завършили философия или актьорско майсторство. Фотографи, с диплома по икономика или математика. Блогъри, които не са учили журналистика, но отразяват по-точно и прецизно от всяка професионална медия нещата в България в момента.

Знам, че това ми мнение ще подразни много хора, които считат някоя сфера за своя територия, но дипломата и това че си Pro – ще има все по-малко значение… Да – не съм съвсем прав за области на науката, в които посвещаваш живота си и това не е достатъчно, но в общия случай за нещата около нас това е вярно и всъщност е хубаво.

Ако се върна към блоговете – вчера Ясен използва много точно определение – пряка публицистика. Аз винаги съм твърдял, че безличния, неагажиран коментар, безпристрастното отразяване на факти е шаблон, изживял времето си. Блоговете всъщност предоставят множество гледни точки – с множество нюанси и допълнения – всичките лично ангажирани и естествено пристрастни. Гледани общо – те предоставят такова ниво на плурализъм, че безпристрастността е съвсем нормална функция на сечението им, при това зависима от призмата през която реши да я пречупи читателя. Май го казах твърде сложно, но всичко това всъщност се случва простичко – блог-публикация, коментари, препратки, реплики, общност, социална мрежа… Пряка публицистика наистина…

А интересните време тепърва предстоят… :-)