Blogday 2007

Наскоро един мой добър приятел ме попита дали има българска версия на WordPress и аз веднага му изпратих линк към сайта на Ники Бачийски. Отговорът му беше нещо като „Хм, а защо не успях да го намеря с Google?“. А аз пък репликирах: „Като станеш блогър няма да имаш нужда от Google за да научаваш нови неща“. Разбира се, казах това с нужната доза ирония, която напоследък Google си завоюва, но всъщност извън шегата блогърите като общност, мрежа, даже мрежа от пресечени социални мрежи, наистина са нещо (не искам да казвам явление), което светът досега не познаваше.

31 август е ден, в който всеки блогър може да представи на останалите пет нови блога, които са му направили впечатление и всъщност така да направи нови сечения, да увеличи blogroll-а на другите с нови блогове, да спомогне мислещи по сходен начин хора да започнат да се четат, да обменят мисли, или пък да поспорят :-)

Ето моите 5 предложения, които напоследък следя с удоволствие:

  • Anna in your head:) – моят абсолютен фаворит напоследък. Блог на съвременна, интелигентна млада жена, с виртуозен изказ, която няма тревоги да нарича нещата с истинските имена, не се страхува да разговаря със себе си, да се вглежда в останалите, да бъде пряма, разсеяна, влюбена, гневна, разнежена, вулгарна, деликатна – каквато трябва… с две думи истинска, жива… себе си.
  • Една изменена реалност е блог, който няма да пропуснете ако се зачетете в предходния. Отново момиче. Подписващо се като bb. Очевидното приятелство със SS (aka Anna) няма как да се случи между хора, които нямат общ поглед към нещата от живота. Хвана ме отново с вглеждането… в себе си и наоколо. И след като мярнах и мотото, че… you don’t need eyes to see, you need vision… нямаше как да не добавя нов блог в четеца си.
  • Strobist не е нов блог, но го открих наскоро. А едва от няколко дни RSS емисията му е пълна, което много ме радва. Темата е фотография, но това не е фотоблог, а източник на невероятно оригинални идеи и споделен опит. Не се сещам за друго подобно място, където в толкова свеж стил да бъдат разказани толкова много нестандартни трикове за правене на снимки с подръчни неща, с импровизация, с мисъл. Чета го с невероятно удоволствие.
  • Photo Traces вече е класически фотоблог. Авторът му Виктор Елизаров е украинец, който живее в Канада. Пада си по пейзажната и природна фотография, градския ърбън. С удоволствие следя всяка негова нова снимка.
  • Приключенията на лоса Евстати и хипопотама Архимед също не е нещо съвсем ново, нито е точно блог, но нищо не му пречи и да бъде, понеже RSS-емисията е налице и аз се усмихвам предварително щом видя в четеца си, че има нещо ново там. Кратките комиксчета са велики!

http://technorati.com/tag/BlogDay2007

Светът е малък

Днес научих, че ако един ден Дончо се върне в България ще мога да го наричам комшу. Не стига, че онзи ден се оказа, че мой колега ми е съсед в отсрещния блок, а днес разбирам, че Дончо и Тянко, който също ми е колега, са съседи и то на същата улица, на която е и моят апартамент, която понеже е крива, се случва така, че от терасата ми може и да мога да им махна с ръка и те да ме видят. Ако правилно допускам къде са техните апартаменти. Ех, какъв IT квартал съм си избрал. Всъщност като се замисля освен шерване на бира, направо може и да сме в обсега на един wireless access point и да си шерваме и безжичен LAN ;-)

* * *

Днес се запознах с изпълнителния директор на SEP Bulgaria. Рядко някой мениджър в българското IT ми прави приятно впечатление от първо виждане. Може би заради съвременното му мислене, заради отворения начин на споделяне на идеите, заради визионерския поглед, но определено ме провокира да симпатизирам на нещата, с които са се захванали и на начина, по който го правят. Особено ако продължават в такъв дух. Дано повече новаторски компании се появяват у нас. Българското ИТ има нужда от продухване – от ново мислене, нов мениджмънт, където значение имат оригиналността на подхода и ценността на идеите, а не безполезните традиции и консервативни стереотипи. Всъщност в рамките на един обяд се оказа, че имаме толкова допирни точки и общи познати и колеги, че… определено света нещо започва да отеснява :-)

The Nikonian eZine 34

Nikonians.org Излезе новият брой на електронното списание на сайта Nikonians.org. Тридесет и четвъртият брой на „The Nikonian“ може да бъде свален от обичайното място. Това е официалното издание на сайта, посветен на фотографията, феновете и фотографите, използващи Nikon.

Текущият брой съдържа интересни теми като географско маркиране на снимките, вглеждане в Nikon D40x, рефлектори и разсейватели за моделиране на светлината, както и други полезни материали. Списанието е напълно безплатно и дори не изисква регистрация за да бъде свалено и четено свободно от всички. Не е необходимо да си член на общността на сайта.

Спокойно може да го четат дори Канонци, но само след грижливо измиване на ръцете ;-P

P.S. А днес излязоха и цяла купчина нови компактни малки апаратчета от Nikon (aka сапунерки). Най-интересните от които са P50 и P5100.

Раздяла с BW

Вече осми месец водя редовна коментарна рубрика всяка седмица в българската версия на BusinessWeek. За някого това вероятно би било чест, за мен беше ангажимент, към който се отнасях сериозно. Днес обаче реших да изоставя този ангажимент по ред причини. Открих, че ми е трудно да пиша по график. Справях се, но това ми костваше известни усилия. Не ми се нравеше и понякога непрецизната редaкция на текстовете ми след като виждах материалите си на хартия. Свободата на блогър има малко общо с това да пишеш за конвенционална медия. Не че и преди не съм го правил, но беше епизодично, а не регулярно. Другата причина (основната всъщност) бе несъответствие между моите разбирания за точно изпълнение на договорките и отсрещната проява на прецизност. Третата, че никога не се почувствах част от тази редакция. Всъщност като се замисля дори не познавам хората. А за мен тимът е важен…

Няма да престана да пиша тук-там със сигурност. Най-близкият ми следващ ангажимент ще бъде специализираното ИТ приложение за софтуер, която вестник „Капитал“ ще пусне в края на септември, в списването на което имам частично участие. Вероятно пак ще се съглася да пиша за някое издание по-редовно някой ден, когато и ако се появи интересно предложение, надявам се обаче да бъде от редакция, с която туптим в еднакъв ритъм и имаме сходни усещания за подхода към поетите си взаимни ангажименти.

Редукция на телефони

Винаги съм знаел, че наличието на мобилни телефони повишава стреса – всъщност на всякакви телефони. Като се замисля звукът, който най-много съм мразел някога е бил този на телефона ми в банка Хеброс. Там всички звъняха за всичко в IT отдела и по-специално при нас хората от „Мрежи и операционни системи“. Не – не бяхме help-desk. Имахме идея да се прекръстим на „Спасителен отряд Чип и Дейл“, а Владо най-брутално твърдеше, че сме отдел по „бърсане на задници“. Прав беше всъщност…

От няколко часа съм само с един мобилен телефон – единият ми номер е пренасочен към другия – и макар това да не редуцира броя позвънявания, поне звъненето е еднакво, не посягам към грешния телефон, не следя коя точно батерия е на път да свърши. Направо блаженство. Отсега нататък съм с един телефон… И двата ми известни номера са активни – нищо не се променя – просто ще нося едно устройство (с две карти). Затова и разкарах единия от старите си телефони днес, другият остава за резерва – до края на седмицата единият ми номер е пренасочен към другия, така че за околните нищо не се променя, само SMS-ите май не подлежат на пренасочване, затова не разчитайте, че със сигурност съм ги получил. След петък всичко ще е нормално… като си получа новото апаратче.