The Nikonian 35

На 10 ноември ще се случи официалното представяне на новите модели на Nikon D3 и D300 в София пред членове на сектата, но на D3 е посветен и новият брой 35 на електронното списание The Nikonian.

Сеченията

Това бяха едни от най-безличните избори в България – безлични и безизразни като позиции, като кандидатури и като кампания. Безлични и като участници – и откъм избирателите и откъм избираемите. Всъщност първите почти не участваха… лошото е че участието и на вторите не беше особено забележително. Изборите бяха безлични и откъм победители… за мен показаха само едно, което всички отдавна знаем – политическата система у нас е в пълен нокаут. Властта е в мутрите и мутрите са във властта… Държавата се движи по инерция…

Горният текст написах преди 5 месеца след изборите за евродепутати. Припомни ми го водещата по Хоризонт в неделя, прочитайки го в ефир преди да ме попита дали все още мисля така. Въпросът ме изненада, но премисляйки отговора си за краткото време, през което обикновено си поемам дъх реших, че не мога да отреча, че този път Матрицата бе зашумена. Макар и неуспял опита за мен бе положително явление и всяко усилие, което ще провокира появата на нови подобни опити ще бъдат усилия в правилна посока… Защото както казах и в ефира на Хоризонт – не посланията на политиците са от значение, а доколко те самите като личности представляват сечение на този слой от обществото, което претендират да представляват. Този слой – към който аз си мисля, че принадлежа – рядко открива свои сечения с политическия.

Разбира се, резултатите отново доказват, че в България господството на безличните победители и безразличните избиратели продължава. Но Матрицата ще се пропука само ако опитите за хакване продължат.

Мартин Заимов се е появил на OpenFest в събота – не кога да е, а на лекцията на Georg Greve от FSFE на тема Free Software as Social Innovation. Без да е специално поканен при това. Дали това е симптом за сечение на слоевете всъщност не е толкова важно, не че няма значение… Но по-голямо значение имат доказателствата. И едно от тях би било факт ако този блог продължи да съществува…

Stunning Nikon

На сайта stunningnikon.com и по-специално в секция challenge са публикувани снимки, правени в тежки условия. Особено интересни са „замръзналите“ кадри, създадени с помощта на уникалната мобилна Nikon Creative Lighting System.

OpenFest на пет години

Това си е продължение на предходния пост, но все пак понеже акцента е другаде, реших да продължа под ново заглавие. Бях повече зрител отколкото организатор в тазигодишния OpenFest. Беше важно за мен да се уверя, че това нещо вече има свой живот и ако аз не съм част от сърцевината на екипа то ще продължи да съществува. Преди две години, когато баща ми бе на смъртно легло се наложи много кардинално да взимам решения за бъдещето на OpenFest и текущото му провеждане. Може би някой друг щеше да го направи, ако не го бях направил аз, но… не оставих тази вероятност да се прояви. Пропуснах част от последните дни на баща ми заради OpenFest 2005. Не, че можех да променя изхода и ако не го бях направил, но така или иначе не знам дали ще си го простя някога съвсем напълно…

През изминалия уикенд OpenFest 2007 се случи (почти) без мен. Единствено релациите с ФОП, разбира се, опираха до моя намеса. Иначе след workshop-а на SimpleStudio аз ден и половина бях зрител и се радвах, че OpenFest и всички тези хора наоколо бяха изтикали OpenFest до събитие, което има традиция, имидж и е достигнало респектираща и устойчива фаза на своето развитие. Не съм сигурен дали в България изобщо има друга толкова мащабна двудневна конференция с подобен непрекъснат лекционно-презентационен формат в сферата на IT…

Може би само някак все още не можем да напипаме възможно най-отворения начин да може да се участва в организирането му от всички желаещи. Защото като зрител открих един огромен недостатък в това да гледаш OpenFest отстрани… Поне два пъти по-интересно е да тичаш като ненормален около организацията му и да се опитваш да намериш как да се вмъкнеш да чуеш нещо и ти. :-)

Аплодисменти за всички организатори и знайни и незнайни помощници, които правят чудото OpenFest възможно вече пета поредна година!

SimpleStudio – началото е факт

Естествено, че уикенда премина под знака на OpenFest. Тази година бях твърдо решен да се фокусирам върху SimpleStudio, старта на който отложих реално с две години – едната премина в двоумене вътре в мен, а другата докато намеря хора, които да се ангажират с него и да набера кураж да застана персонално зад проекта – с ангажираност, с финанси, с всичко. Странно се чувствах, когато застанах пред пълната Червена зала в събота. Рядко говоря толкова неуверено – не защото не съм убеден в това, което правя, а защото съзнавах, че оттук нататък много малко неща зависят само от мен. Дали ще има смисъл от SimpleStudio ще покажат идните няколко месеца и хората… Не, че не съм готов да преразкажа идеята, ако този и прочит се окаже неудачен, но много ми се иска от началото да напипаме вярната посока.

Да бъде меценат на собствените си идеи е характерно за всеки, който иска непременно да случи това, за което е мечтал. Това не е ново и за мен. Нито ме притеснява. Случвало ми се е няколко пъти, даже и с OpenFest, но някак си когато се хвърлих в идеологията на FOSS преди вече доста години се чувствах в свои води, бях от страната на профитата, които експериментират, търсят новото, провокират останалите. Докато макар и много страстен и запален любител във водите на фотографията си оставам любител. В момента ми е трудно да преценя дали това е предимство или недостатък. Май има и от двете.

Така или иначе решителната крачка е направена и съм любопитен да видя какво предстои. На 1 декември обявяваме началото на първия сезон. Който иска да снима със SimpleStudio може отсега да обмисля идеите си и да се подготви да ги изпрати от 1 до 14 декември. Семинари също ще има и занапред, но без някакъв регулярен график. Любопитен съм и кога ще можем да направим първата изложба на Creative Commons фотосите на SimpleStudio.
Има още