WiMAX тестер

WiMAXПреди няколко дни бях поканен по оригинален начин на представяне на MaxTelecom в Грамофон, което се състоя тази вечер. Подходът на компанията за търсене на обратна връзка с потребителите и вслушване в нуждите им е похвален. Особено за стартираща нова телеком компания, нова услуга и нова технология. Завърнах се от събитието с тестов пакет WiMAX DSL, който ще мога да ползвам безплатно три месеца. За съжаление все още няма пълно WiMAX покритие на MaxTelecom над София и моят домашен адрес е извън облака, но адресът ми в Пловдив, а и офиса са покрити. Покритие освен в София и Пловдив има и в Пазарджик (май там е най-пълно, понеже оттам са започнали), Сливен, Бургас, Перник, Дупница, Благоевград, Петрич и Сандански.

Така или иначе смятам да се възползвам от възможността да изтествам сериозно WiMAX технологията през идните няколко седмици. И ще споделям впечатления, разбира се…

Open дискусията на МДААР

Въпреки, че съм изключително скептичен за положителните резултати от каквато и да е дискусия, започваща с официални речи на Ники Василев и Пламен Вачков, особено такава организирана и обявена в последния момент (публично едва вчера), ми е любопитно какво ще се случи в понеделник.

Първи сезон на SimpleStudio – Call for Sessions

SimpleStudio logo Преди малко обнових сайта на SimpleStudio с анонс на първата фаза от първия ни сезон, който започва от утре. Събираме вашите идеи за фотосесии през първите десет дни на декември. До края на месеца ще уточним кои от тях можем да реализираме и ще прецизираме графика, екипите и организацията през следващите два снимачни месеца, а именно януари и февруари. След края на сезона (ако е достатъчно успешен) ще видим най-добрите неща в специална изложба. А при всички случаи снимките, под избран от авторите им Creative Commons договор за използване, ще бъдат публикувани в галерията на сайта на SimpleStudio.

Как да изпратите вашата идея за съвместна реализация със SimpleStudio можете да прочетете в съответната секция на сайта.

Comment policy

Този текст повече от две години беше нещо като класическият документ „Правила“, присъстващ в повечето сайтове из Интернет. Първо не акцентирах твърде много върху него, защото бях наясно, че никой не обича да чете правила, а и в зората на блоговете май неписаните правила бяха достатъчно подразбиращи се за да са ненужни писмените. В крайна сметка това беше мой личен проект – едва ли имаше нужда от официални декларации. С времето обаче такава нужда се появи…

Наложи се да напиша някакви правила. После бях сложил линк към него до всеки бутон Submit – не помогна. Никой не ги четеше. Все повече зачестяваха груби коментари, безсмислени такива, вероятно това е цената на дълго присъствал проект в Мрежата – става популярен, но и привлича всякакви хора. Първо се вързвах на коментарите, стараех се да не трия коментари, дори редактирах или преписвах такива, които не бяха написани грамотно или пък не бяха на кирилица. Това обаче рефлектира по обратен начин върху мен – с все по-занижени минимални претенции на авторите на коментарите към самите себе си. Коментарите на хора, чийто мнения ценях започнаха да намаляват, за сметка на такива, които не казваха нищо, но коментираха всеки втори пост, безцелно, без да носят някаква полезна информация или значимо мнение. С времето възпитах у себе си по-грубовато отношение към тези, които си го заслужаваха. Но и това ми носеше негативни емоции. Коментарите зачестяваха и достатъчно често като премахвах такива, които считах за ненужни, това предизвикваше паралелни дискусии по пощата ми, дори телефонни позвънявания, сякаш съм длъжен да давам трибуна някому.

Затова от няколко месеца обмислям да дефинирам нова, кратка и ясна политика за коментиране в този блог. Към нея води и линка Policy в header-а горе. Всъщност не е нова. Представлява синтезирана по-кратко и категорично старата. Пак не мога да накарам никой да я прочете и спазва, но аз смятам да го правя по-стриктно. Преразказана с две думи за мен тя ще означава, че коментарите ще се появяват под моите текстове само ако казват нещо стойностно, значимо или ново. Наличието на бройка коментари само по себе си няма значение и никога не е имало.

Communications breakdown

Преди няколко дни затворих акаунта си във Facebook – бях го отворил от любопитство преди доста време, потготвяйки една статия за социалните мрежи за рубриката ми в BusinessWeek, която водех тогава. Регистирах се, поразгледах, социална мрежа като социална мрежа и го забравих… Докато преди 2-3 месеца не започна лудницата… България (пре)откриваше Facebook… Заваляха покани за участие в разни каузи, хора, които дори не познавам, започнаха да ме добавят като приятел… Потвърди това, потвърди онова, участвай тук, участвай там… Какво, ако нямаш акаунт във Facebook в наши дни не е cool… или?… Все едно, аз вече нямам… Най-сигурният начин за връзка с мен е електронната поща – ако мине през анти-SPAM филтрите ми (и носи смисъл) най-вероятно ще отговоря, дори да се бавя понякога. Напоследък не си вдигам телефона на непознати (или скрити) номера и много рядко си чета SMS-ите, особено след новите услуги на Mtel – кой ме бил търсел… Комуникационната лудница трябва да си има граници… Скоро ще разкарам и ICQ протокола от instant messenger-а си. На който му трябвам ще трябва да използва jabber или поне Google Talk.

В този ред на мисли сутринта изчистих всички feed-ове от Google Reader-а си. И започнах начисто да добавям един по един тези, които по някаква причина ми залипсваха. Тези, които чета рядко, които понякога пускат неща, които са важни, но го правят рядко, или които незнайно защо съм решил, че трябва да следя по политически, емоционални или обществено-значими причини… се загубиха в пространството по простата причина, че… не ми липсват…

Е, сега в края на деня май имам отново около половината от вчерашната си колекция, сигурно и идните дни ще се сещам за други, които ще добавя, но все пак редукцията е значителна…

Съвсем скоро ще има и смяна на стратегията на модериране на коментарите в този блог. Дообмислям реализацията и…