Месечни архиви: декември 2007

Happy New Year

Публикувано на от
4

В края на годината преобладават равносметките. Даже в блогосферата. Полезни са всъщност. Най-малкото за погледа към себе си и сверяването на часовника. Аз обаче ги правя в някакви такива моменти, в които сякаш самите ситуации ми говорят, че е време за равносметки. Затова Коледа и Нова година никога не са ме провокирали за равносметки. Или поне не истински…

В крайна сметка това си е време за преяждане – да не се разсейваме с глупости ;-)

И все пак – през Новата 2008 ще наваксвам това, с което не смогнах през 2007. И в прозаичен и в поетичен смисъл. Стискам си палци – на себе си и на хората около мен да имаме куража да отвоюваме бъдещето си, бизнеса си, щастието си, удоволствията си. Предстоят промени, за които се борихме отдавна, непостигнати цели, които очакват сбъдването си, неизмечтани мечти, раждане на нови…

Надявам се, че 2008-ма няма да е толкова фокусирана върху злободневието, че ще носи креативност, оригинални идеи и мислене out of the box. Иска ми се да се занимавам повече с бизнес, фотография и удоволствия. Отново приех предизвикателството да пиша за печатна медия. Новата година вече започна с вятъра на промяната в офиса. Предстои интересна година и надявам се стойностна и смислена за всички мислещи, креативни и ценни хора във фирмата. За SimpleStudio предстоят поне три (надявам се пълноценни) сезона. Няколко отложени идеи може би ще имат място да се случат точно през 2008-ма… Един филм (поне началото му), много пътувания, емоции… Но за всяко нещо с времето си…

Всъщност ако трябва да си пожелая само едно нещо нещо – то би било… повече срещи с истински хора, човеци от онзи вид, който кара останалите да правят неща, да сбъдват мечтите си, да търсят… С такива около себе си – невъзможното изглежда само нисковероятна опция…

За доверието

Публикувано на от
Отговор

Всякакви хора и медии пишат, че и дори обучават други как да използват Интернет, на какво могат или не могат да се доверяват, какви сайтове е опасно или безопасно да посещават, къде и как да пазаруват online. Истината е, че Мрежата се развива с времето – не само технологично. С набъбването на бройката на потребителите всеки от тях с присъствието си добавя и част от себе си. С поведение, с интелект, с предразсъдъци… Мрежата за добро или лошо все повече се превръща в това което сме ние… Вярно е, че имаме избор да сме различни offline и online, но всъщност дали наистина сме различни? Или допускаме в едната проекция да проявяваме по-различен, но също толкова свой облик, който не си позволяваме в другата. Всъщност след още съвсем малко време ще престанем да говорим за проекции – така както вече спираме да говорим за online и offline съществуване – поне тези с повече от петгодишен стаж в Интернет. Така както неусетно спряхме да говорим дали и кога влизаме в Интернет, просто защото вече почти не излизаме… И това се оказа нормално въпреки дългите тревожни изследвания и статии на психолози, социолози, учени, лекари, за пристрастяване към виртуалната реалност, за социопатщина, за изолация от реалния свят. Оказа се, че Мрежата наистина бе невиждано досега средство за комуникация, за нови и много социални контакти. Оказа се, че Интернет не пречи на средностатистическите хора да имат нормален живот във всички проекции и да няма значение каква част от него се случва online или offline… Е, разбира се, не може да очакваме авторите, неразбирали явлението тогава, но лежейки на offline-авторитета си да са натворили купчина глупости – сега да си посипят публично главата с пепел и да се откажат от тезите си, но всъщност за Мрежата оказа се, че и това няма значение… Нещата с timestamp по-стар от година, две или три просто не се приемат като актуални. Доверието в самите авторитети дори може да е функция на времето…

Често обичам да казвам, че доверието е въпрос на личен избор. И както в отминалия стопроцентов offline живот то е повече усет, отколкото система от правила, така и сега, днес, online или offline, то е резултат на нашата зрялост (не непременно в пряка зависимост от възрастта)… На кой сайт, човек или мнение да се доверим online е качество, което се развива с времето, с характера ни, с усета да се чувстваме нормално и себе си online. Ако ни липсва значи имаме още какво да учим…

WiMAX-ът на MaxTelecom в Пловдив

Публикувано на от

WiMAX Миналият уикенд и Бъдни вечер прекарах при майка ми в Пловдив, където от няколко години нямам Интернет, доколкото ми се събират едва няколко дни през годината да бъда там. Когато ми възникне нещо спешно ползвам MTel или отивам в заведение с Wi-Fi достъп, търсенето на такова в Пловдив между другото си е цяло приключение. Не знам защо, но заведенията с Wi-Fi достъп в Пловдив се броят на пръсти. Далеч по-малки градчета в България са много по-напред от родния ми град в това отношение. Както и да е… това е друга тема.

Този път си имах WiMAX DSL модем в багажа и разбира се трябваше да пробвам дали мога да разчитам на него. Почти не го изключих четири дни. Впечатленията ми са отлични. Не мога да кажа нищо повече от това, което вече писах за София – просто си работи и то добре. Услугата е читава. Имам великолепно покритие в къщи – може би има базова станция наблизо, но сигнала е перфектен, включително според self-индикаторите на устройството и софтуера за monitoring. Трафиците бяха според обещаните.
Има още →

Весела Коледа

Публикувано на от
Отговор

Тото-джакпотът за пореден път се натрупва около Коледа или Великден, когато хората са склонни да харчат повече без очевидната необходимост от някаква разумна причина за това… Колкото и да вярва човек в случайностите, такава твърдо установена ритмика всяка година може само да затвърди математическо-социалното твърдение, че случайни неща няма. Нищо случайно нямаше и през отиващата си 2007 година.

Не беше никак случайно, че станахме част от Европа. С уговорката, че не станахме европейци, а ни направиха такива. В стил – от нас да мине. Те нямаха опция да ни откажат, ние не вървеше да се дърпаме много. Иначе точно правителството, което политическата рулетка определи да ни заведе в Европа никак не показва белези на европейщина. Полицията би, арестува и сплашва еко-защитници, блогъри, BBC, обикновени бабички и фоторепортери, а мутрите биваха пазени и покривани докато скачаха по главите на чужденци или пребиваха хора на конкурентния Интернет доставчик. Министри разваляха седенки, вместо да решават проблеми. Правителството никак не беше сигурно, че иска да въведе плосък данък и проста и ясна схема за облагане на доходите затова за по-сигурно вдигна осигуровките…

Незнайно защо, но когато левицата е на власт у нас се случват точно две неща – висока инфлация и отпътуване на приятели зад граница. Съвсем не е случайно, че и отминалата година не прави изключение – инфлацията е факт, а бройката на близките ми приятели намаля с три. Четвъртият изчезва преди да свърши януари. Петият малко след него. А още един ще го направи as soon as possible през 2008-ма…

И сякаш за да балансира умопомрачителното количество сватби през 2006-та, отминалата 2007-ма беше годината на разделите и разводите – говоря за тесния кръг на личните ми приятели и познати. Е, такъв е живота, ще възкликне някой. Най-странно ми стои обаче тезата, че и двете стъпки се аргументират с надеждата за нещо по-добро. Простете цинизма ми, но като страничен наблюдател големият брой раздели се преживяват далеч по-лесно и неангажиращо ;-)

В крайна сметка какво толкова, след като въпросните лични драми са най-съществения елемент от формулата на всяко новопръкнало се reality, позаглеждането на които може да ти докара единствено драматична носталгия по новогодишните програми на Хачо Бояджиев.

Добре де… знам, че задълбах в черногледство. Сега ако се напъна сигурно ще напиша и нещо хубаво за 2007-ма. Всъщност имаше много хубави неща. Но не искам да се напъвам толкова много за хубавите работи. Което всъщност бе идеята зад този пост. Дано през 2008-ма се напъваме по малко за нормалните простички хубавини. За да имаме сили и време да се напъваме повече за истински смислените.