No Pasarán

В края на 2004-та се озовах в един много луксозен хотел в Братислава. Командировка. Бизнес хотел. С интернет в стаята. Само, че малко скопен, филтрирани някои и други неща, и портове на услуги, които по незнайно какви причини, хотела беше решил да не предлага. С едно писмо до Весо през криптиран тунел от моя mail клиент до моя си mail server в София, го помолих да ме посреща на порт, който хотела не филтрираше. Трябваха му 2-3 минути да ми подготви нещата от неговия край. След което си пуснах тунел, през който ползвах всичко останало, което иначе скопения хотелски интернет ми спираше.

Толкова по темата за следене на трафика в Интернет и разпознаване на това кой какво ползва. Не всяко нещо което се движи по асфалта, има светлини отпред и бръмчи е Москвич…

За неспециалистите горното може да изглежда сложно. Специалистите обаче знаят, че е (почти) тривиално. Знаят също, че може да се обясни и на неспециалистите по начин, по който да го разберат или поне да го използват правилно, дори и да не го разбират. Затова очаквайте из блогосферата публикации как да възпрете любопитството на Големия брат да наднича в личния ви живот в Интернет. А МВР и интелектуално импотентните политици да си търсят други начини да ловят терористи.

Новият HTML 5

Миналата седмица, някак тихо и незабележимо, бе публикувана първата работна чернова на новата пета версия на основния markup language, който задвижи Мрежата към очарователната лудница на хипертекста – HTML.

HTML 5 въвежда няколко нови елемента и атрибути, към досега познатия ни (X)HTML. Някои от тях са ориентирани към индексиращите функции на search-машините, други към аудио-видео поддръжката в web, а някои са в контекста на мобилните устройства и четците за хора с увредено зрение.

Много лошата новина е, че след като Nokia, Apple и Microsoft силно възроптаха и използваха подкрепата на други компании и влиянието си върху работната група и W3C-консорциума, това се оказа фатално за съдбата на контейнерните ogg-формати. Свободните Vorbis и Theora бяха препоръчваните от консорциума кодеци за публикуване на аудио и видео съдържание в Web в HTML 5 спецификацията, преди тя да бъде публикувана миналата седмица. За жалост изричната препоръка, че браузърите трябва да поддържат Ogg Vorbis и Ogg Theora, както и Ogg-контейнера по принцип, бе подменена с размития и блудкав текст

…we need a codec that is known to not require per-unit or per-distributor licensing, that is compatible with the open source development model, that is of sufficient quality as to be usable, and that is not an additional submarine patent risk for large companies…

с аргумента, че Ogg още е в „патентна възраст“ и евентуалната му употреба може да донесе неочаквани „патентни грижи“. Интересно как същите компании не намират употребата на mp3-формата за притеснителна.

Първа отворена Simple сесия

Днес реализирахме първата от двете идеи за сесии, които постъпиха през този сезон в SimpleStudio. Изключителни благодарности дължим на домакините ни от чайната „Чай във фабриката“ на ул. „Г. Бенковски“ 11 в София за това, че приютиха всички ни. Заради прекрасната атмосфера, страхотното местенце и затова, че можахме да работим напълно спокойно и безпроблемно. Правят страхотен чай – естествено много видове. И не само чай…

Остава да се надяваме, че Лина, която всъщност организира и направи сесията си е останала доволна и скоро ще ни зарадва със снимките си. Екипът ни също става все по-многоброен, сплотен и уверен в нещата с които се е захванал. И също планира успоредно свои идеи за реализиране…

Днес имахме и двама души, без които сесията нямаше никакъв шанс – моделите Калоян (с когото се запознах едва днес сутринта) и Криси (която с летящ старт зачисляваме в екипа на SimpleStudio) – и двамата много добре се вписаха в ролите си.

До края на сезона трябва да направим и втората планувана идея за сесия. Ако в резултат на първия сезон се получи достатъчно снимков материал за изложба ще има и такава. И offline и online…

iDreams

Цяла седмица не мога да се наспя. Заспивам като труп, спя безпаметно, нищо не сънувам, а се събуждам двойно по-изморен. Не знам на какво се дължат подобни периоди, но за щастие поне отминават бързо… (Излъгах, не е като да не знам съвсем на какво се дължат…)

Понякога пък се зареждат дни, в които сънуваш само глупости. Тази сутрин Хриси измрънка, че сънувала някакви невъзможни щуротии и аз веднага се сетих една възможна иновация на някое следващо MacWorld Expo – само не съм сигурен Steve Jobs дали ще може да ходи още сам или ще се подпира на бастунче…

Услугата е iTunes Dream Rentals, разбира се… Избираш си сън от каталога, който безжично ти се upload-ва в съзнанието преди лягане, директно в имплантирания невидим iPod Sense. $2,99 за обикновен сън, $3,99 за HD-версия и само още 0,99 долара за сън с предварително зададен сценарий и финал по желание. Две години по-късно ще се появи и firmware upgrade за да можеш да включваш безжично и други хора с имплантиран iPod Sense и да си сънувате заедно, само срещу още 99 цента доплащане…

Ако случайно някой те събуди ненадейно, ще може да си го преместиш на AppleTV-то или лаптопа и да го догледаш като филмче или да го досънуваш оттам, където са те прекъснали, но преди да expire-не в рамките на 24 часа.