PC-Recycling

Досега старите ми компютри винаги са се озовавали в нечии други ръце – или за тестове или за други цели и никога не ми се е налагало да ги изхвърлям на боклука. Онзи ден най-накрая реших да пенсионирам стария верен bluestar.yovko.net и да го подменя с новата машина, (всъщност купена още миналата година, но покрай преместването ми в новото жилище и купчина други неща) досега чакаше да и обърна внимание и да я пусна в продукция.

През уикенда инсталирах новата машина и преместих нещата, които прецених върху нея. След което обзет от някаква хардуерна геронтофилия реших да се заровя в стария bluestar, преценявайки състоянието му и чудейки се какво да го правя. И докато проверявах вентилатора на процесора, измъкнах и самия него, който пък изпуснах заради хлъзгавата паста, с която беше намазан и той за проклетия падна лошо върху крачетата си. Така за секунда невнимание го превърнах в мъртвец. Предвид факта, че много хора имаха някакви данни върху тази машина (бях раздавал приятелски ftp и shell-акаунти) и може да се сетят някой ден, че им трябват, извадих дисковете и ги прибрах в шкафа. Половината памет преместих в новата машина (понеже можеше) и така реално остана едно дъно без процесор, купчина вехти кабели и една похабена доста кутия. За никое от тези неща нямаше да ми е жал.

Събрах всичко в кутията и след известно умуване (знам, че не трябва да се прави така) я занесох до контейнера за боклук пред блока, защото нищо друго не измислих. Десет минути по-късно видях през балкона как една непозната мургава фигура я отнася подмишница в неизвестна посока…

И все пак – знам какво се прави когато имаш голямо количество техника за бракуване. Но има ли някъде място в София (респ. по-големите градове поне), където можеш да предадеш компютърна или друга електроника за унищожаване – така на дребно – единични бройки, които по една или друга причина са станали ненужни. Наистина ли няма такива пунктове или аз съм пропуснал съществуването им?

ICANN парцелира Интернет

Нямам какво ново да кажа. Рядко сменям позициите си – оставам на своята. Проследих ескалацията на напрежение в локален контекст – по диагонала между блоговете на Вени Марковски [1] [2] и Григор Гачев [1] [2] с тревога. Танцът между популизъм и наивност по толкова значима тема никак не ме изпълни с оптимизъм за бъдещето. Не споделям ентусиазма (макар и разнопосочен) на нито един от двамата. За сметка на това не сто, а 200% заставам зад черногледството на Комитата. Честно казано скандалът на родна почва няма такова значение и както обикновено е по нашенски дребнав.

Иначе на всеки му се случва да греши – и ICANN го прави не за първи път. Това решение обаче събужда един стар и един нов въпрос – вечният е какви хора и водени от какви подбуди взимат решенията в тази организация – това е въпрос на репутация и наистина е достатъчно стар. Новият е още по-тревожен – кога точно ICANN съвсем изостави ролята си на регулатор за сметка на имиджа си на политически-конюнктурна структура?

Решенията на ICANN от вчера само на пръв поглед отварят вратите на други култури в Интернет. Просто защото досега не е имало никаква пречка това да се случва и то е факт. Истината е, че ICANN позволи парцелирането на Мрежата по културен признак (азбука). Изключително безпардонно се отнесе към зародишната идея на Интернет да бъде глобална мрежа за глобална комуникация между всички хора по света. Решението за имена на домейни, а оттам и за имена и адреси на сайтове, адреси за електронна поща и други на различни азбуки (включително кирилица) може и да изглежда като повече възможности за избор и културно многообразие. Само, че би изглеждало така само на хора, чийто сърца не туптят с ритъма на Интернет, като тези на политиците, които ежедневно показват, че не разбират Мрежата, или на току-що прохождащите потребители, които още не са натрупали опит и технически познания. И каквито не би трябвало да взимат надмощие в ICANN.

На мен лично ми е болно, че хора с имидж на Интернет-пионери заплюват с лекота една от най-важните характеристики на Мрежата. Латиницата в имената на домейните няма културен оттенък. Тя беше стандарт за съвместимост, интерфейс за разбирателство. До вчера… Съдържанието е друга тема – латиницата в адресите по никакъв начин не възпрепятства многообразието на култури и изразяване в Интернет. Но ICANN позволи на популизма да вземе надмощие и да бъде пусната по наклонената плоскост на кухи амбиции. За ICANN ефектът не е толкова драматичен – още малко загубена репутация – то остана ли им някаква всъщност…

Останалите обаче имаме проблем… и решение, което е очевидно – а именно да не се пускаме по същата плоскост. Защото цената на празноглавец@майната.ти няма да е толкова смешна, колкото изглежда на пръв поглед.

Стандартизирането на смешната фонетична клавиатура пропадна

След отворена обществена дискусия проведена през изминалата седмица БИС няма да одобри проекта за стандарт БДС 5237:2006, който щеше да превърне в стандарт една недомислица – а именно някаква нова фонетична клавиатурна подредба, с достатъчно разменени символи спрямо тази, с която сме свикнали.

Фондация „Отворени проекти“ се противопостави на тази идея още преди повече от две години. Предварителна реализация на тази клавиатурна подредба се появи вече във Vista под влияние на създателите на пропадналия стандарт, което дано бъде поправено възможно най-скоро за да не се възпитават безполезни умения у неориентираните компютърни потребители.

Reader’s Corner: Писмо за Рила

Публикувам този текст по молба на Кирил Тонев, който всъщност ми препрати писмо, изпратено му от неговата приятелка Моника.

Все казваме, че думите не стигали. Тази вечер получих едно писмо, в което думите стигаха и го пращам и на вас. След като го прочетох не можех да продължа да стоя на едно място без да не направя нещо. Замислих се отново колко бързо се развива днешният свят колко много неща се случват в колко много посоки. Колко малък и колко голям може да бъде един единствен човек. А колко ли силни можем да бъдем ако се обединим за да запазим поне част от човешкото, от ценностите си от онова, в което вярваме. Има хора, които ще продадат майка си и баща си, ако това ще им донесе печалба. А има ли хора, които биха дали всичко за да запазят Рила?

Писмото е от Лора Новачкова…

Господ ще ни хване за ръце, (както на иконата, която имам с Възкресението). Рила е свято място, а случващото се с нея е голямо изпитание за нас, хората. Ще оставим ли тъмнината да се качи на 2200м. до светлината? Ще оставим ли мръсотията да се изкатери по райската стълба, както в приказката на Андерсен? И оттам да възтържествуват, превзели една слънчева крепост.

В случая с Рила има нещо символично. Не става въпрос просто за хотел и голям път. Става въпрос за омърсено свято обитание, по което ще пъплят ниски страсти.Кои са хората, които искат този строеж? Пратеници на доброто? НЕ. Това са хора с огорели души, като опожарена нива, след която остава само черна пепел! Вятърът я разпръсква и тя като частичките от Андерсеновото дяволско огледало лети и почернява, удушава надеждата.

Тук не става въпрос само за унищожената природа, а за едно своеволие, нагло и цинично, което ако прекрачи и този праг, ще ни остави съвсем бедни и без достойнство. Защото ако в тази битка загуби доброто и ние не опазим тази си крепост, то злото ще ни нанесе за в бъдеще такива щети, че никъде не ще намерим покой, а очите ни ще се пълнят само с черната пепел на собствените ни души.

http://www.forthenature.org/petitions