Nikon D90

Какво друго може да наруши лежерната ваканция на блога ми ако не и нов модел от Nikon. Слуховете за него отдавна лъкатушеха насам-натам из виртуалните фотографски свърталища и отново повечето от тях се оказаха верни – дори най-невероятния.

Nikon D90 е първата цифрова SLR камера на този свят с възможност за видео – в цели три формата – най-потресаващия, от които е с резолюция 1280×720, демек 720p HD. Новината, за което пораздруса стабилно фотосредите вчера. Какъв е смисълът в подобна камера да има функция за видео е спорен въпрос. Факт е, обаче, че това макар и в горния клас на любителския сегмент все пак остава любителска камера, а любителите (или поне по-голямото сечение от тях) винаги са искали подобна функционалност. Сериозно ли е обаче предложението? Така изглежда. Ако се замисли човек, наличната фотографска оптика, включително непретенциозната, в по-голямата си част напълно покрива и задминава в пъти тази, която се използва в масовите днешни цифрови любителски видеокамери. Набъбналите обеми на flash паметите в днешните камери също вече покриват нуждите за любителско видео, а D90 дори има и HDMI изход… Тогава, кое точно би го направило по-лоша камера от средностатистическите любителски играчки? Ако помислим за D90 като за семейна камера (имам предвид фотографска) – на добра цена в нея (напрактика почти безплатно ако сравним със сходни други тела) се предлага възможност и за много читаво видео.

Разбира се, да си купиш фотоапарат за да снимаш видео не може да бъде водещ мотив, но тази изгодна добавка за много любители ще бъде аргумент, който накланя везните. И макар да не ми се вярваше, че това ще се случи, аз лично съм впечатлен от този оригинален ход/тест на Nikon и с любопитство ще следя какво ще се случи след този анонс. Nikon е фирма, която в историята си е направила толкова първи неща преди всички, че всички останали фотографски фирми трудно биха събрали и малка част от тях в актива си… и много от тези неща са звучали дори още по-странно на първо четене.

Аз лично не вярвам, че в обозримо бъдеще тази функционалност ще се качи в професионалния сегмент – няма логика за това – нито пазарна, нито концептуална такава. Но не бих се изненадал ако в любителския DSLR сегмент това се превърне първо в болезнена, а после стандартна тема. Болезнена, защото не очаквам Canon или Sony да се втурнат да отговарят на предизвикателството пред факта, че те имат приличен бизнес с любителски camcorder-и и не е логично да си го самоконкурират добавяйки видео към DSLR-ите си, докато Nikon няма такива комплекси. Всичко зависи от това как ще реагира негово величество потребителя…

На всичкия този фон – обилно напомпан от стоновете на фенове на други фотографски фирми – някак на заден план остана по-важният факт, че в най-горния сегмент на любителския клас на Nikon имаме нов играч и водач – D90 с 12-мегапикселовия CMOS сензор на Nikon, познат ни от D300, чудния и наложил се вече EXPEED процесор, active D-lighting, live view върху 3-инчовия дисплей, визьор, покриващ 96% от кадъра, 11-точкова автофокусна система и dust-reduction система в компактно тяло. Едно прекрасно балансирано тяло, което (ако човек не иска да експериментира с различни стари обективи или не се увлича по модата да се сменя тяло със скоростта на смяна на мобилен телефон) не виждам какво повече е нужно на един любител с амбиции над средните. И спокойно може да бъде тяло за цял живот (ако такова изобщо може да съществува).

Вече работи и специалния микросайт за новия модел D90, пълен с информация, спецификации и тестови снимки, направени с D90. А Chase Jarvis е бил от първите привилегировани да го изпробват. Всички, които го очакваха с нетърпение сега е редно да почерпят :-)

Scott Kelby’s photowalk (Bulgaria)

Вчера в София се случи българската част от световната фоторазходка, организирана от Scott Kelby – по условията на българския ни водач n1x0n всеки участник трябва да избере два кадъра от вчерашния си улов. Аз (понеже миналата седмица се разделих с двата си най-използвани вариообектива) през цялото време снимах с моя 85/1.4 и това е един от кадрите с него. Просто пейка в парка – фотографски шаблон – и съвсем в духа на подобните шаблони реших да експериментирам с падащата светлина и плитка дълбочина на фокус.

И понеже вчера нещо не ми беше ден – почти не си харесах втори кадър – този пък направо го бях маркирал като пълен брак – кофти осветеност, ужасен ефект от невъзможно мръсното стъкло на трамвая и банална центрирана композиция, макар и под ъгъл… Докато в един момент реших да го „видя“ в черно-бяло… поекспериментирах малко с конверсията, добавих малко филмов привкус… и в резултат се получи сносна картинка…

Реших заедно с фотоапарата да взема и видеокамера на фоторазходката на Scott Kelby. Ето го и резултатът…

А тази градска нимфа я „улових“ едва, когато бяхме вече седнали на биричка и е моето „попадение“ за деня.

Steve Jobs пред Stanford 2005

Бях чел тук-там за тази реч, но не бях попадал директно на нея, докато преди малко не я открих, проследявайки случаен линк – даже с български субтитри – във vbox7.com. Почти не става въпрос за Apple, бизнес, технологии или нещо такова, a за къде по-смислени и важни неща… Поздравления за nickname778 за положените усилия за превода.

Линк към клипчето във vbox7.com.

Без заглавие

Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери… Най-важните неща се крият близо до сърцето ти… Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото… когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере…

Стивън Кинг, „Особени сезони“
„Есен над детството“