Когато преди няколко седмици с Яна и Веселин обядвахме заедно, предполагам, че в погледа ми е имало поне малка доза учудване в повече, слушайки за първите реакции към все още неродения проект. Няколко дни по-късно се заслушах в пространството и сам се сблъсках с легендите и слуховете… и се замислих колко много всъщност е нужен подобен проект на обществото, в което живеем… Общество, припознаващо митовете за своя реалност, подвластно на манипулации, реагиращо емоционално и незряло в ситуации, които просто се решават с разум. Подозрително и недоверчиво (дори към себе си), като уплашено животно, озовало се по грешка в края на джунглата, на границата с твърде цивилизован и може би хладно-прагматичен свят.
И какво ако наистина си струва опита да се направи медия, независима от нечий интерес? Какво ако шепа хора се осмеляват да опитат да я направят? Какво ако дори се провалят?
Даже да загърбя мечтателя в себе си, сухият математик в мен проговаря, че при достатъчно много опити все някой от тях няма как да не успее заради проклетата теория на вероятностите… А един от проблемите ни е, че все по-рядко събираме кураж да опитваме. След време ще престанем да мечтаем за промяната, ако поне провалите ни не ни нахъсват да опитваме отново.
Идеалист е ново списание, което още не се е случило, но от днес можете да четете неговите автори в блогът на Идеалист, където можете да научите какво ще бъде или няма да бъде списанието. Рожденният му ден е плануван за средата на януари, когато ще излиза всяка седмица на хартия. А иначе Идеалист е за тези, които активно искат промяна, за които статуквото и инерцията означават регрес. Заради тях Идеалист има манифест и тридесет страници етичен кодекс, които ще предизвикат много усмивки, ирония, респект, безсънни нощи, съпротива, подозрения, страх, мечти, идеи, последователи, провокации, креативност, уважение… и дано повече идеалисти… хора, осъзнали факта, че животът им се случва тук и сега и тяхното мнение, позиция и желания са важна част от промяната на нашето днес.
