Не обичам особено много да пиша за вещите си, но като всеки нормален мъж (на всичко отгоре с маникална слабост към всякакви IT и технологични джвъчки) и аз съм заобиколен с какви ли не джаджи. Такива, които определено са ми полезни ежедневно, други които само съм си мислел, че ще са такива и т.н. И понеже Лъчко ми подхвърли топката отдавна… ето и моите любимци…

• Естествено, че на първо място е компютърът ми. Той, разбира се, не е един, но този, който ежедневно е под пръстите на ръцете ми е най-важния. За първи път имам наистина компютър, който е едновременно и страшен като работен кон и прекрасен за забавление. Досега не съм успял да го сгъна сериозно с никоя тежка задача. Търкаля и минимум една виртуална машина върху себе си поне осем-десет часа дневно, където е служебната ми инсталация и всъщност благодарение на VMware Fusion нещата са толкова seamless, че спрях да правя разлика кое къде работи. Любимецът е 15″ MacBook Pro (хардуерна версия 4,1 или така наречената серия Early 2008) с двуядрен 2,4Ghz, 4GB памет и за момента Mac OS X 10.5.6 (Leopard) + виртуални Red Hat Enterprise 5 и Windows XP. Последната версия на класическия от Powerbook G3/G4 насам дизайн, с нормален матов дисплей. Честно казано като видях новата unibody (5,1 – late 2008) версия много дълго се чудех дали да не си купя още един от старата заради дисплея и разкошната клавиатура. Новият е секси и още по-мощен, но с този лъскав дисплей и тази евтина Air-like клавиатура просто не заслужава окончанието Pro. Дано преди да счупя този лаптоп Apple се понапънат още малко.
• Към следващото устройство изпитвам смесени чувства. Не искам да бъда разбиран погрешно – използвам го всеки ден с удоволствие. И сигурно бих се разболял без него, но не и по причините, които слушам отвсякъде. Това е един от най-първата генерация, модел с 8GB памет iPhone, в момента с firmware 2.2. Да, да, да – отключен, кракнат и всичко останало – ни най-малко не ме е срам от този факт, при положение, че производителя му не предлага нормален легален бизнес модел да се сдобиеш с него и да го ползваш нормално. Незаменимо устройство без каквато и да е алтернатива като удобство, лекота и бърза употреба за прочитане на пощата, за бърз отговор на някой email, за следене на RSS-каналите, за които съм се абонирал, за справка за времето навън или за браузване в леглото рано сутрин докато се разбуждам или докато чакам някой закъсняващ за среща или в кафето. За първи път наистина Интернет, пощата ми, информацията, бележките ми и всичко, което поискам е с мен и навсякъде. И то без да полагам никакви усилия. Прекрасен джобен компютър. Но… това не е телефона, който би бил моят избор. Твърде много основни неща ми липсват в iPhone за да го приема за телефон – няма профили (окей има шалтер за mute, но не е точно същото), няма изпращане на контакт от адесната книга през SMS до друг човек, а това е нещо, което в някои дни ми се налага по десетина пъти… На всичко отгоре все още няма copy/paste, така щото като трябва да пратя нечий телефон, първо трябва да го препиша на листче… Та това за мен е най-прекрасното Internet устройство до този момент, най-разглезващото и удобното, но избеснявам като чуя, че било smartphone. Много е smart, но не е никакъв phone… Освен ако двата бутона със зелена и червена слушалка не са ти общо взето достатъчни. Затова и там съм сложил личната ми SIM карта, с която говоря далеч по-малко и рядко и честно казано ако тя не съществуваше iPod Touch щеше да бъде по-добрият избор за мен, макар и с една опция за интернет свързаност по-малко (само Wi-Fi).
• Работният ми кон/телефон е една Nokia E51 – ето това вече е smartphone – при това на смешна в момента цена. Има всичко, което ми е нужно, плюс още купчина ненужни неща, които обаче са nice to have… Имам го отскоро (най-накрая се разделих със старата и много бавна 6600), но вече ми е любима джаджа. Това, което му куца е точно това, в което iPhone е непобедим – Internet… Малък дисплей, неудобен браузър, парадоксално абсурден в малоумността си (и типичен за Nokia) интерфейс за управление на свързаността… то не са access points, то не са жизнерадостни пиукания преди да можеш да си свършиш работата, ако недай боже си я закъсал да го правиш на телефона. С iPhone просто пускаш браузъра и той вече работи, отваряш пощата и си там… Е51 печели по точки, че работи и като външен модем и то добре. И за да съм честен „чува“ по-далечни и по-слаби Wi-Fi мрежи от iPhone.
• Не може да не спомена поне един фотоапарат в подобен пост, нали? Проблемът е кой точно, особено сега, когато нещо много ме хвана наново филмовата мания и почти не снимам цифрово. Затова ще спомена една много аналогова джаджа – любимата ми доза за проявяване на филми Super System 4 на Paterson. Дозата не е нищо повече от пластмасов или метален буркан, който е направен по специален дизайн от материали, които не реагират на фотографската химия и която може да се налива вътре и излива навън без при това да влиза светлина вътре, където на тъмно е затворен филма. Paterson-ските дози са много леки, здрави, удобни за работа, в комплект с врътка, с която може да се върти спиралата вътре без да трябва да се върти цялата доза, а спиралите се зареждат много лесно и удобно. Аз лично ги предпочитам пред Jobo.
• И какво някой да не ми се върза, че няма да спомена фотоапарат? ;-) Той може да бъде само един – Nikon D700, разбира се. За него може да се каже само едно изречение – всичко, което може да бъде поискано от една камера е там. Повишената влажност и много сняг тази зима се дължи отчасти и на продължаващия хленч и рев на тъжните фенове на Canon по фото-форумите ;-P