Този пост е част от една виртуална фотоизложба, парченце от която гостува и в моя блог. Авторът е познатият на много хора Александър Иванов, а конктретният повод е „Денят на земята“. Реших да подкрепя тази изложба, приютявайки тези две снимки при мен, защото всяко замисляне по темата не е излишно никому и защото домовете ни не свършват с входната врата на апартаментите ни.

Идеята на „Отражения“ е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото. „С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб.“ (Александър Иванов)

Явор в местността Узана, Стара планина, 2004 година

Малкото яворче има шанс да оцелее, защото знае как да се бори със сушата и скалата.

Орехът, който отпътува за Италия, 1996 година

Този величествен орех в местността „Алевиц” в землището на село Търничени нямаше никакъв шанс срещу хората. Отпътува за Италия във вид на трупи в началото на 2000 година. И не само той.

Както вече казах снимките са част от изложбата „Отражения“ на фотографа Александър Иванов. Предните две снимки можете да видите на сайта kafene.bg, а следващите две при Пейо. Галерия с цялата изложба можете да разгледате на сайта на Фотосинтезис.