Месечни архиви: май 2009

Синьо

Публикувано на от

Гласувам в синьо откакто мога да упражнявам това си право. С едно малко изключение – пред заплахата Волен Сидеров да стане президент нямаше как да не подкрепя Първанов. Даже на едни от най-първите избори след промените в България гласувах в синьо чрез баба ми – аз още не бях пълнолетен, а тя жената – лека и пръст – ми каза, че ще гласува така както аз реша, понеже според нея бъдещето трябваше да се решава от младите.

Докато се занимавах активно със Сдружение „Свободен софтуер“ (ССС) няколко пъти с няколко политически сили направихме различни събития по темата България и софтуерът с отворен код – най-много от тях се случиха около БСП и за да съм максимално прецизен – около младежката им организация БСМ. Имаше даже инсталфест на Позитано 20. След това научих, че било разпоредено компютрите с Linux да бъдат извадени от мрежата на сградата, докато не им бъде обратно инсталиран Windows понеже били дарение от една фирма, която здраво продаваше Microsoft софтуер и била избесняла след публикация на в-к Дума за инсталфеста. Тогава отнесох много критики, че сме се заигравали с политически кръгове. Но всъщност и днес бих подкрепил и съучаствал в същите провокативни и вътрешноопозиционни идеи на БСМ, както тогава. Ако трябва да си сложа ръката на сърцето и да кажа, че всички тези неща не бяха употребени в предизборен контекст – не мога да го направя – да, бяха употребени – но пък и по много други „неконвенционални“ канали се заговори за свободен софтуер и софтуер с отворен код. Темата се появи и в програмите на цели три различни партии и организации. И докато някои говореха зад гърба ми (малко българи имат куража да говорят очи в очи), че съм оцапал ССС с политика и с червено… аз гласувах в синьо…

Гласувах в синьо, защото вече няколко години и в няколко поредни парламента единствено двама сини депутати не се отказаха и до днес да воюват за темата „софтуер с отворен код“ – Иван Иванов и Стойчо Кацаров. Стойчо вече не е депутат, но пък беше първият народен представител с Linux на своя компютър – и още е запален потребител на Ubuntu.

Гласувах в синьо и след таксиметровите обсади на Парламента, нахъсвани от вестникарски парцали като Труд, и след приказките от 1001 нощ на неговото реститутско височество. Гласувах в синьо и когато синьото се разми, разцепи и загуби…

Гласувах в синьо, въпреки че в личните ми разбирания се преплитат и много леви идеи. Гласувах в синьо, защото не исках моето поколение да пропилее съвсем целия си живот в лутане около промените, защото на България и бяха нужни поне едно-две десетилетия стабилно разумно дясно управление и лява опозиция. Защото по света лявото провокира новите авангардни идеи, а дясното е консервативно, но у нас е обратното.

Сега отново ще гласувам в синьо – два пъти – сега и през юли – защото още има шанс за моето поколение, защото това е най-близо до моята програма, защото продължавам да се надявам един ден да не си губя времето с политика, а да съм концентриран единствено в бизнеса си.

Кой Nikon DSLR да си купя?

Публикувано на от
26

Често получавам питания от хора, които по една или друга причина са си харесали марката Nikon и възнамеряват да си купят цифров огледално-рефлексен апарат, но се колебаят кой модел да изберат. Макар и да е много трудно да дадеш съвет без да познаваш конкретните очаквания ето една кореспонденция от днешната ми електронна поща, която може да е полезна и за някой друг. Разбира се, текстът по-долу е само опит за преценка на конкретен частен случай и най-малко много скоро няма да бъде актуална като модели и опции. Тя не може да е меродавна или общовалидна по принцип.

Здравейте, попаднах случайно на Ваши статии за фотографията и по-специално за марката Nikon, на която не можах да открия по-ревностен фен от Вас и то на професионално ниво. Това е и причината да Ви обезпокоя с молба за съвет /за което безпокойство се извинявам, защото не се познаваме/, а именно какъв модел /огледално-рефлексен, с по-голям обектив/ Nikon да купя за личен и семеен фотоапарат. Аматьор съм във фотографията, но искам да придобия повече любителски умения в тази област, а не искам да правя компромис с цената. Разгледах всички модели, харесах може би D5000, D90, D300 или нещо подобно, но не смея да налучквам.

Здравейте,

Най-напред благодаря за добрите думи, а за марката Nikon – пък и за всяка друга марка – е много трудно да се дават съвети без добро познаване на очакванията на човека, но все пак…

Nikon за разлика от повечето други производители разделя огледално-рефлексните си тела само в два класа – любителски и професионален. Разбира се и в двата класа има по-entry-level и по-high-end модели. Ключовите разлики между тях не са много, но могат да са важни за един или друг тип снимане. В наши дни вече и entry-level моделите са натрупани с множество екстри, на които едно време и професионалистите дори не можеха да разчитат.

В скромния сегмент на любителския клас стоят камери като D40, D60 докъм най-новия D5000, които са чудесен избор за личен и семеен апарат за всеки любител. За много хора не е необходимо нищо повече от някое от тези тела заедно с един или два обектива.

Предполагам знаете за друг голям плюс на Nikon – че всички техни обективи от края на 60-те години на миналия век до днес можете да закачите механически дори и към най-съвременните тела – всички са на един байонет – т.нар. F-байонет. Но е нормално с времето първите такива обективи да са били без електроника за мерене и фокусиране, после са се появили обективите с процесори в тях за мерене, автофокусни обективи без двигател (мотор от апарата движи автофокусната система), после с двигатели за автофокус в самия обектив, сега вече и със системи за оптична стабилизация.
Има още →

iМармалад

Публикувано на от
10

Кой смее да твърди, че родната индустрия не е високотехнологична. Дори мармалад се произвежда под старото лого на Apple…

Apple logo

35

Публикувано на от
13

Малко по-рано днес, докато наблюдавах със сънен поглед струйката от кафе-машината ми да пълни чашата за сутрешното ми кафе, се опитвах да си припомня времето преди десет години, когато съм навършвал 25 и дали тогава реперът 35 ми се е виждал много далечен. Вероятно. Във всички случаи по-далечен отколкото се оказа всъщност. Още живеех в Пловдив, с двама мои приятели точно бяхме взели тежкото решение да преустановим първия си опит за собствен IT бизнес, макар и вече позакрепен и стартирал около година преди това, поради факта, че не точно в тази посока бяха стремленията ни. Малко по-късно същата година почти едновременно щях да започна работа в тогавашното ЦУ на Хебросбанк и да се впусна в най-беземоционалната романтична връзка в живота си дотук…

Вчера, събуждайки се за първи ден на 35, беше си някак редно да се запитам колко неща се промениха около мен и какво е останало оттогава. Открих по много и от двете. Със сигурност бих искал и днес да имам повече от онзи коктейл младежко безразсъдство и дори бруталност, с която да скачам от тема на тема или ангажимент на ангажимент без да се замислям особено за смисъла, за резултатите и сроковете. Или пък ако тогава имах този опит (и акъл)… ехей… :-)

Всъщност обаче, май най-хубавото е, че всяко нещо върви с времето си. И има своя безценнен смисъл да се появи именно навреме. Иначе все нещо догонваш, пропускаш или не забелязваш. Не, че и иначе не се случва, понеже това си е част от живота – надбягването с времето – но всъщност не е лошо да осъзнаеш, че едни и същи неща днес и утре ще имат различна цена, и могат да бъдат и грях или спасение, болка или облекчение… И ако пренебрегнем координатата на времето и сплескаме всичко в единственото, което всъщност има реално значение – настоящето – се оказва, че те нещата могат да изглеждат съвсем различни и в една и съща секунда. Просто защото светът е шарен или пък е такъв именно заради това… ;-)