Не ми беше много трудно да предположа, че един от предишните ми текстове може да предизвика емоционални бури около виртуалното и реалното ми Аз. И няколко гръмотевици. Всъщност изпуснах публикацията малко предварително – понеже когато пиша разказ, обикновено идеята е в главата ми известно време, понякога я започвам като чернова, след това няколко дни обмислям детайлите и няколко дни я оставям да „отлежи“ – пипвайки по някоя думичка или изречение от време на време. Понякога целия този процес се случва за няколко часа, понякога продължава няколко дни. Затова като преместя текста в WordPress, и понеже имам установен, непреодолим рефлекс да щракам на бутончето publish, вместо на save draft, слагам дата в бъдещето за публикация. В конкретния случай процесът на отлежаване продължи малко по-дълго от обикновено, докато преценя доколко да доразработя предпоследния сюжет с раздразнителната връзка. И забравих, че не съм отместил датата достатъчно напред в бъдещето ;-)
Така текстът сам се публикува (малко предварително) и случайността и моята разсеяност отредиха да изглежда така, както изглежда в момента. Може пък така да е трябвало :-)
Но си признавам, че се впечатлих – не от похвалите, разбира се, за които благодаря сърдечно – а от скандалите. Дотук ми се разсърдиха сериозно петима души, получих едно дружеско смъмряне и… това май не беше всичко. Най-много ме стресира факта, че двама от петимата сърдити са мъже, които до скоро мислех за адски широкоскроени, а се оказаха тесногръди.
Мъже, за които _другата_ е ежедневен background процес в съзнанието им. Само да се обърнеш в ресторанта, в метрото, в офиса, навсякъде попадаш поне на няколко мацки, по които напълно успешно и безвъзвратно можеш да си загубиш ума и още няколко десетки, които просто стават… Другата често е в съзнанието на един мъж – дали като фантазия, реална изневяра, неосъществена мечта, паралелна вселена (единия от сърдитите си поддържа паралелни връзки с две жени от години – и двете май знаят всичко една за друга)… и съвсем не е необходимо другата действително да съществува.
Има още
