Месечни архиви: август 2010

in memoriam

Публикувано на от

Илия Божинов за много хора е напълно неизвестна личност – при това напълно незаслужено. Медиите в момента твърдят, че е политик, понеже беше член на ВС на БСП и „Българска левица“. Всъщност и аз се запознах наживо с него в ролята му на такъв, но той беше от тези, които се опитваха да надвият статуквото. И да прескачат клишетата. Беше един от малцината, с чиято помощ в държавността отляво се заговори за софтуер с отворен код. И той не просто размахваше знамето на поредната модерна идея, както много други направиха – а го ползваше, популяризираше и сам умуваше над концепции за прилагането му в държавната администрация.

Други хора ще разказват за него от времето на фидонет и bbs-ите… аз съм съвсем малко по-млад от нужното, но всъщност вчера българският Интернет загуби един от бащите и визионерите си.

Почивай в мир, Илия!

Flipboard

Публикувано на от
1

Който ме познава по-отблизо знае, че въпреки geek природата ми, не съм особен фен на социалните мрежи. Почти никога не използвам обичайните интерфейси на Twitter или Facebook, а предимно индиректни, не толкова често ползвам и различни мобилни клиенти. Съдържанието, което споделям обикновено е автоматично генерирано от други услуги, като Google Reader, Flickr, моят сайт и т.н. Много рядко полагам нарочни усилия да пусна нещо тук или там. Причината е простичка и малко скучна за новото интернет поколение – препрограмирал съм се да търся полезност в Интернет. Винаги, когато попадна на нова online услуга, първият въпрос, който изниква в съзнанието ми е – това дали и как може да ми е полезно с нещо… Едва на второ място идват всякакви други фактори, включително оригиналност или just for fun…

В този ред на мисли, често ми е трудно да намеря голяма доза полезност във Facebook, хайде Twitter (като извадим доза шум пред скоби) си е маркетинг телеграф, с приличен потенциал за бизнес. Всъщност (за да приключа с това дълго въведение в темата) днешните социални мрежи по моему са само предвестник на нещо, което още не се е случило. Те съвпаднаха по време с Web 2.0 истерията и втурвайки се да експлоатират новия инструментариум, пропуснаха да си отговорят докрай на въпроса „Защо?“… Което ни най-малко не попречи да станат мултимилионен бизнес, но и се превърнаха в нещо като чалгата на Интернет, особено Facebook… Всъщност, проекти като Flickr са социалните мрежи на бъдещето според мен, и са нещо изпреварило времето си, но за жалост те куцукат доста след лидерите, а специално пък Flickr никак не съм сигурен, че Yahoo изобщо има идея какво точно иска да направи от него…

Наскоро, обаче, открих един проект с много семпла и ефективна идея под повърхността си. Което сгъна на четири и преряза с къдрава ножичка моите представи за полезността от хаотично споделяното в социалните мрежи съдържание. Той реално не прави много повече от това да е поредния индиректен интерфейс към тях, но под форма на четец, който не само визуализира нечия стена, табло или feed… ами изсмуква извадка и от оригиналното съдържание, когато намери линк към статия, видеоклипче или каквото и да било. Дотук нищо оригинално, но всичко това се налива в адски семпъл интерфейс, наподобяващ списание… Бум!… Нов начин всяка сутрин с кафето да разлистите вашето си списание. И то ще е наистина само ваше и уникално, понеже зависи от вашия сет от емисии, приятели и вашите (и тези на приятелите ви) интереси. И нещо повече, когато го разлистите вечерта, с чаша уиски, то ще има ново издание или поне няколко нови страници.

Проектът е стартирал на 20 юли, претендира да е първото social списание в света, и се нарича Flipboard, а сега следва лошата новина, че е приложение само за iPad. Всъщност то е правено с идеята да се ползва спецификата на именно това устройство и двете неща си пасват прекрасно, но ако нямате iPad няма как да го оцените отблизо. Дори сайтът на приложението е iPad ready и е малко странен за стандартен браузър, но публикуваното на първа страница видео дава добра идея за концепцията. За да е пълно удоволствието Flipboard е безплатен (поне засега никой не говори за пари).

Това, което е ключово според мен, за бъдещия успех на Flipboard, в който изобщо не се съмнявам, е интерфейсът – семпъл и ненатрапчив – направо липсващ… Нищо в приложението не напомня дори и за миг, че не отлистваш истинско списание. Вярно, че затова помага спецификата на iPad, но на мен лично ми е омръзнало да се боря с иначе на пръв поглед удобния, функционален и вече доста претрупан интерфейс на Google Reader, но осакатен в мобилните му версии. Копченца, цъкченца, недай си боже пък докато си сънен да пипнеш, където не трябва и постът да е подобавщо дълъг и да има снимки и видео…

Новият web май все повече ще губи връзка с инженерните интерфейси и ще следва човешките. А да се обзаложим ли, че Flipboard ще присъства в следващата iPad презентация на Jobs?

Мъже

Публикувано на от
Отговор

Цвета Стоева - Мъже Точно през лятната ми ваканция, един български блог се превърна в книга. Съвсем сериозно – почти целия. В малък сборник разкази, в които не става дума само за мъже, но повечето ще се досетят защо е озаглавен кратичко именно така. Аз няма да разказвам нищо повече. Абсолютно съм убеден, че „Мъже“ няма да допадне на всеки, но за мен това е българският литературен шедьовър на 2010-та, без каквото и да е преувеличение.

Автор е Цвета Стоева, която в интернет се подвизава като sovichka, а виртуозният и стил е една омагьосваща смес, подправена щедро с много истинска и много съвременна женственост, (само)ирония и брутална прямота… Книгата е удоволствие за литературни сомелиери – единствено не се препоръчва на притежателите на пластмасови розови очила…

Все още се намира по книжарниците, а можете да получите и копие с автограф, ако я поръчате от сайта на автора (и книгата). Аз съм радостен да се похваля, че моето копие е надписано с „На Йовко, защото ще ме разбере“. И стискам палци на Цвети първата и книга възможно най-скоро да се превърне в библиографска ценност и да последват още…

P.S. Един от любимите ми текстове – „За котките и хората“…

Искрено и лично

Публикувано на от

Здрасти, Йовко :))

Като че ли поради факта че блогването леко отшумява, или пък може би поради това че туитването става по-популярно, забелязвам все по-малко активност от твоя страна на йовко.нет, което е малко тъжно. Но може би е за добро. Все пак винаги ми е харесвало, че поставяш качеството над количеството.
Едно от първите неща които правя събота сутрин е за заредя страницата с чаша кафе в ръка /понеже знам че голяма част от постовете публикуваш точно тогава/ и да видя нещо ново. Някак си деня изглежда по-различен след това. Надявам се на голямо завръщане на не-малката сцена и свежи идеи.

Поздрави и респект

Получих това писмо преди повече от месец. Не съм писал тук приблизително от същото време. Нищо, че непрекъснато в последните месеци се заканвах, че това ще се промени.

Истината е, че промяната не идва сама, и не се случва, ако не я случиш. В последните месеци, а всъщност вече повече от година, се оказах в безтегловност по отношение на твърде много посоки, които иначе броях за основополагащи за моето светоусещане. И причините за това бяха, както около мен, така и вътре в мен. Плъзнах се по наклона на прекалената дипломатичност и компромисите – и в професионалния, и в личния си свят. А тази плоскост е коварна – започвайки с мънички компромиси и отстъпки – можеш неусетно да се озовеш в капана на това, те да се случват за сметка на твои отвоювани територии, позиции и усещания.

Нито блогването отшумява, нито туитването е станало по-модерно за мен. Просто преди имах повече неща за казване. И повече импулси да го правя, дори когато нямах какво да кажа. С времето обаче, а и наблюдавайки ентусиазма на „продуктивните“ блогъри, които понякога стигат до по няколко поста дневно, реших че аз искам да пиша само, когато имам какво да кажа. А това съвпадна по време с разни обстоятелства, които ми пречеха да се изразявам свободно, да работя по моя начин или просто задушаваха креативността ми. Най-лошото е, че посоката на вектора на някои от тях беше откъм приятели, близки и хора, чийто авторитет уважавам. В името на нечий комфорт, загубих своя. Започнеш ли да съобразяваш с какви думи изказваш мислите и чувствата си, какво да напишеш или не, в зависимост от това дали и кой може да го прочете, и какво може да си помисли, това е КОШМАРЕН капан.

И да – аз се вкарах в него. Съобразявах дали няма да нараня клиент, колега, приятел, хората около себе си. Уморих се да съобразявам и въпреки това, с някои близки и приятели се разминавахме заради разкази, фотографии или споделени мисли. Разбира се, че винаги все някой ще има за какво да се засегне, но упорството, с което на моменти не бе уважено личното ми пространство и позиции, ме хвана много неподготвен.
Има още →