Sensual

Публикувано на от
11

Сексът е онова усещане – за докосване, за отдаденост, за общуване. Докосване до тялото на другия, до сетивата му, до душевността му – понякога само с поглед или вдишване. Ако обичаш някого, обичаш докосването му – тялото ти харесва топлината на допира, обичаш да се оставяш на емоционалната буря на сетивата си, обичаш да се разтвориш в нощта като малка капка в море от докосвания. Обичаш и безсъзнателното усещане за съществуване като частица от другия.

Сексът е общуване… Онова безсловесно общуване, което казва това, което думите не смогват. Неизреченото притежание, неизречената свобода, неизречения екстаз или есенция на любов, която може да бъде прочетена само в очите или трепета на телата. Общуване, което единствено ти дава усещането за завършеност. Онзи монолог, който е по-силен и от клетвата за отдаденост.

Защото сексът е отдаденост. Онази абсолютната, в която не запазваш нищичко за себе си – в която без страх се подаряваш. Това е най-съвършената голота, която те превръща в съблечена душевност. Дрехите нямат значение – нито дори абсолютно голото ти тяло – ако не отвориш себе си – ако не се подариш без остатък. Едва тогава, когато голотата се разтвори в отдаденост, тялото е красива извивка на музиката от сърцето ти…

Сексът е доверие, когато е еманация на любовта, лунна целувка сред морската пяна, флирт и закачка. Сексът е лудостта, която ни кара да се усещаме истински живи. Сексът е онази магия на плажа в късната лятна нощ, когато луната блестеше в очите ти, а морето слушаше влажните ти стонове. Когато след това, нежно с любов да те занесох на ръце до стаята ни. Сексът е в палачинките и капучиното сутрин, в усмивките, в закачливите погледи, в шеговитото гъделичкане или просто в една задъхваща целувка. Сексът е в очите ми, с които ти се любувам, сексът е в пясъка по дупето ти на плажа, в боцкането на тревичките в планината… Сексът е навсякъде, когато с него за ръка е любовта.

Септември 2003
София

* * *

Публикувано на от
8

Веднъж,
когато повече вярвах
в Господ,
гледах задника на едно момиче.
И си казах:
„Господи, искам я!
Да бъде моя!“

И беше моя.

Не бе за мен.
И аз за нея.

После пак го казвах.
Гледах в очите им.
Бяхме един за друг.
Много повече.
Но… нищо…

От тогава
не вярвам.

Господ
не разбира нищо
от жени.

И от задници.

Истинската любов

Публикувано на от

За да се роди любовта е нужно само малко надежда. След това надеждата може да си отиде, но любовта вече съществува.

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване… Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето… много често завинаги…

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано… Когато се случи, ти просто знаеш, че това е ТЯ… знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз – знаеш, че нищо няма да е както преди… знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия…

Това е ИСТИНСКАТА любов – тази която остава, дори евентуално да си отиде някой ден – остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените – остава едновременно в миналото и бъдещето… Защото само тя умее това…

За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги… Тази любов идва за да остане и за да ни промени, и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни… Има още →

Фотолюбител only

Публикувано на от
16

От няколко дни изненадвам хората с разсъжденията си, че възнамерявам да разпродам един гардероб със студийна и професионална фототехника, включително и повечето си апарати, и да се превърна в любител, какъвто винаги съм бил. И не просто възнамерявам, а дори вече започнах.

Фотографията е моя голяма страст и като всеки любител, който винаги иска още и още… техника, осветление, аксесоари… и аз доскоро не правех изключение. Често профитата са много по-прагматични, защото за тях това е инвестиция и ако нямат ясен бизнес-план как ще си я възвърнат, обикновено не залитат толкова, колкото един любител би могъл. В същия момент считам, че фотографската индустрия в началото на цифровата ера изключително много злоупотреби с потребителите си. И продължава да го прави. В момента телефоните достигнаха способностите на сапунерките, което е възможно най-грозния пример, колко изкривен и почти безполезен е този сегмент… в името на финансовите обороти и темповете на растеж на пазарите, индустрията манипулираше и манипулира най-безочливо клиентите си – с мегапиксели, мегазумове, математика, технически безмислици, процесори и т.н. – забравяйки много често напълно фотографията. С ръка на сърцето си признавам, че не се досещам за бранд, който да посоча като приятно изключение. Може би освен Leica М, просто няма такъв, но там пък имам други коментари, с които не искам да разводнявам темата.

Най-пренебрегнати и заблуждавани бяха любителите, особено запалените. Докато те плачеха за качествено изображение, индустрията ги залъгваше с мегапиксели, докато те искаха компактни системи, индустрията ги замеряше с грамадни грозилища. И така продаваше и от двете – компактни недъгави апаратчета и големи и неудобни профитела с гигантски и неудобни за носене обективи. И любителите купувахме и от двете… с едното получаваш качество, а с другото удобство, но никога и двете. Всъщност любителският сегмент беше насилен да стане профи и е неразорана нива и до днес… Има още →

Денят не си личи по заранта

Публикувано на от
19

Събудих се с главоболие и хрема, каквато не съм имал от години. И първата ми мисъл през главата бе… „Добре де, точно днес ли!“. Посегнах към единия телефон, който беше по-наблизо и на дисплея му изгря, че навън е минус 10 градуса…

Взех си горещ душ и си сготвих цяла тенджера чай. Малко ми просветна, но водопадът от носа ми не искаше да престане. Открих, че в домашната аптечка нямам нищо, което да може да спаси някак нещата. Освен ментолов спирт, а ментолът уж трябва да работи при хрема, само дето точно във вид на спирт едва ли е най-подходящ. Така или иначе реших, че нямам избор и натопих в спирта две памучета, които пъхнах в ноздрите си. Не е приятно, за четене, знам… на живо е още по-гадно, но сработи.

И започнах да разсъждавам дали да забравя за протеста, да отменя една среща следобеда и да пазя леглото или да изляза навън пък каквото ще да става. И докато се чудех, ефектът на ментола премина и положението отново стана… плачевно. Явно трябваше да отида поне до аптеката. И в този момент си казах, че ако отида до аптеката, съм отишъл и на протеста. И така, облякох се малко по-топло от обикновено, оставих колата пред Интерпред, взех метрото до Стадиона и още в метрото видях доста млади хора, които можеха да отиват само към НДК. И бях прав, почти с една трета от пътниците в моя курс на метрото продължихме пеша до НДК. От студа, или от нещо друго, но хремата ми спря и така и не потърсих аптека.

А около пилоните вече се беше събрало внушително множество от хора, предимно млади, но имаше от всички възрасти. Въпреки студа, настроението беше чудесно, а малко по-късно се намерихме и с обичаните заподозрени (разбирайте „нагли блогъри“ и „адвокати на мафията“). Шествието тръгна с обичайното леко закъснение, но почти по график. Организацията беше перфектна и аз поне лично не видях нито един политик. Минахме шумно, но кротко по Витошка (Пейо съвсем вярно е отбелязал, че цялата Витошка беше пълна с хора – от НДК до ЦУМ), после завихме към Министерски съвет и Президентството и по жълтите павета до Парламента. Нямам идея колко точно бяхме всички, но това според мен е най-многобройният протест по която и да е тема, в последните десетина и повече години. Вървяхме заедно с Нели Огнянова през целия път от НДК до Парламента и се радвахме на всичките младежи наоколо и на веселите плакати. (Всички кадри са директно от сапунерката ми, да не каже някой, че не употребявам сапунерки!) Има още →