Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно всички да ме питат дали сме свикнали, харесва ли ни…

Не знам дали съм свикнал. Твърде ми е рано да свикна, още повече, че бизнесът ми е в България, продължавам да работя с клиентите си от България, в главата ми се въртят идеи за нови проекти, повече или по-малко свързани с България. Прекарах 14 години в София и така и не свикнах особено с нея, така че това със свикването при мен никога не е било много на фокус. Още повече в съвременния свят и днешните дву- или тричасови разстояния с low-cost авиокомпания до всяка точка на Европа.

Не се чувствам емигрирал. Просто временно живея другаде. Без някакъв конкретен срок. Имам няколко задачки, които трябва да свърша – за Опънинтегра, за себе си, за семейството си. Част от тях вече започнах, други предстоят. Иска ми се в някакъв момент да постигна ако не пълна, то поне значителна независимост от физическата география, от мястото, където временно или за постоянно съм избрал да пребивавам. Абсолютен фен съм на т.нар. distributed компании.

Това което, обаче, неминуемо прави впечатление, когато се отдръпнеш на 2-3 хиляди километра от София, дори за няколко месеца е… мрънкането. Чува се! Уха! Така здраво се чува… Предимно от България, усилено от днешните псевдообщности на all-in-one multipurpose социалките и най-вече шибания facebook. Но не само. Дори хора, които са напуснали България от години пазят тази наша съкровена отличителна черта като свидна национална идентичност. Световни шампиони сме по мрънкане… Без конкуренция!

Това, което много ми харесва в Барселона е живото усещане за общност. Хората общуват – на улицата, на пазара, в магазините, в учрежденията. Минах през значителна част от испанската бюрократична машина за да setup-на скромното си бизнес-присъствие тук (данъчни служби, социални и емиграционни служби, общински…) – нито едно нещо не мога да кажа, че е фундаментално по-различно, по-подредено или по-добре от България, нито бумащината, нито опашките, но… с едно изключение – отношението. Хората пред и зад гишето имат общата нагласа и възприятие, че имат обща цел – да са си взаимно от полза. Никой не ме върна, защото нещо не съм разбрал, никой не се намръщи, че не говоря добре нито един от двата официални езика. На едно място жената зад гишето стана да ми донесе стол за да не стоя прав (при положение, че заедно със заекването на кастилски, работата ми с нея беше под 3 минути).

„Хората в метрото са отчаяни“, сподели един познат. „Не е както преди. Някои имат по двама безработни вкъщи, а някои са с по две ипотеки.“ А друга наша приятелка ни разказва, че „Mossos d’Esquadra вади по 10-20 семейства от жилищата им на улицата всеки ден, защото не могат да погасяват задълженията си“. И двамата са българи – и са прави. Европейската криза бушува тежко в Испания – младежката безработица е 50%, строителният бум отпреди кризата и алчните банки са подвели мнозина и са стъжнили живота им, но… Елате в България да видите хората в метрото :)

Всичко е въпрос на отправна гледна точка. В България било мръсно и грозно. Сигурно, но аз и Париж не съм го видял много спретнат. В България е пълно с безстопанствени кучета – абсолютно вярно. Тук за три месеца не съм видял едно, но пък основно занимание на подсъзнанието ми, когато се прибирам или излизам от къщи е да внимавам да не настъпя някое кучешко произведение. Толкова са много. Само в Лисабон съм виждал повече. Явно тук не се трогват особено да си събират творенията на домашните любимци. Пред входа на метростанцията ми група тийнейджъри правят свинщини и купчини боклуци през два дни. Никой копче не им казва. За сметка на това в квартала ми протестират два пъти седмично срещу някаква антена на мобилен оператор, от която има належаща нужда, защото покритието е под всякаква критика, но местните галфони, четат и събират псевдонаучни факти, колко били вредни антените и си държат телефоните на 50 сантиметра, говорейки на високоговорител. Мрън! :)

Няма идеални ситуации, места и отношения. Но това, което прави малката разлика сила с огромен потенциал е как гледаш на нещата – позитивно или не. В крайна сметка проблемите са нещо, което провокира търсене на решения за тях. Дори с възможности за бизнес. Мрънкането работа не върши! Никаква.

Светът е такъв, какъвто е! И познайте кой го е направил такъв? Марсианците ли? Май ние, а?… Е, значи точно пак от същите зависи някак да го променим. Понякога не е лесно! Друг път е отчайващо трудно. Но никой няма полза от изначалната нагласа, че няма да се получи. Сигурно е, че няма да стане по-добре само ако изобщо не опитваш.

А България веднага ще стане по-малко зле, ако погледнем на нещата с мисълта как да ги поправим вместо да мрънкаме. И като заменим болезнения си индивидуализъм с желание да потърсим това, което ни прави общност (извън facebook).

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Стига мрънка :D

    Отговор

    1. Аз съм българче обичам… :)

      Отговор

  2. Мрънкат онези, които по наследство са получили панелка от татко или баба. Като сега им се налага на работят за собственотото си оцеляване.
    Сам се досещаш, че подобни хора, несблъскали се с трудностите в живота, са най-обикновени наивници.

    Отговор

  3. Преди 3-4 дни се прибрах от Украйна и имам почти същото виждане, а те са във война…

    Отговор

  4. За всеки един, който измисли как нещо може да се подобри в България, изскачат десет които имат едничка цел да го саботират, защото по някакъв начин подобрението им разваля рахата. В един момент човек трябва да си даде сметка, че драмата в България не е че държавата не прави достатъчно, а че хората не искат държавата да прави достатъчно. Хората са доволни от кочината си. Всяко подобрение на ситуацията съсипва цели екосистеми от паразити и далаверки. Ние може да имаме балончетата си от приятели, които се опитват да бъдат смислени и да „бъдат промяната“ дет се вика, но истината е че извън тези малки балончета, масовия човек иска друго. Иска да си държи стария диван на площадката на стълбището; иска да не плаща за ремонт на покрива, защото над главата си има три етажа и не му тече на него, нали; иска като дрънне пет ракии с аверите да се прибере с двайсе-годишната кола и да намери начин да се разбере с катаджията (който пък иска никой да не му държи сметка за това, защото и на него ракията му е с пари, нали); иска да се разкарат бежанците, защото заради тях са го уволнили, не защото краде от склада, нали; иска циганите на сапун, макар че за какво му е тоя сапун като не се къпе, нали; иска геювити да не му се държат за ръце така предизвикателно по улиците, защото мястото им е някъде сврени, където да не му развалят кефа да си гледа мачлето с аверите и като се прибере да насинѝ жена си; бленува за Тошово време, защото тогава всички бяха с един и същ хомот, а не като сега някакви женчовци с очила да изкарват кинти тракайки на кумпутурите, докато той в цеха тоя електрожен го е научѝл преди 20 години и би трябвало това да е достатъчно, нали, защо не взима той големите кинти? „Държавата“ е просто най-горния слой гняс на същия този мироглед. България няма да се промени отгоре надолу. За съжаление не виждам как ще се промени и отдолу нагоре.

    Отговор

    1. Не мога да не се съглася с всичките истини, които си написал. Но… ако единственият начин да се промени България е отдолу нагоре, значи това е начина… Държавата ще се промени, когато се променят хората, защото те я съставят. Бруталната истина!

      Е, няма как да стане бързо. Точно заради това, което си написал. Но… всички големи промени в този свят са тръгвали от малко хора, които са заразили още малко около себе си. Мнозинството по принцип е инертно и пасивно. Ключът (за всяка промяна) се държи от някое дори невидимо малцинство.

      Ще дам един не особено подходящ, но красноречив пример – с iPhone – и скептицизма, с който беше посрещнат. Дори BLOOMBERG заеха смешната днес позиция, че „The iPhone’s impact will be minimal. It will only appeal to ‘a few gadget freaks’. Nokia and Motorola haven’t a care in the world.“… Това беше преди по-малко от десетилетие – в началото на 2007-ма. И това, което стана нито е чудо, нито случайност… Защото за разлика от BLOOMBERG едни хора повярваха, а други се втурнаха в алтернативни посоки, и всички те промениха не просто една индустрия, а много повече. Само пазителите на статуквото, които лежаха на лаврите си (като Nokia и Motorola, btw) заораха с нос в земята.

      А и всички знаем, че има и други българи – и точно те са тези, на които принадлежи бъдещето.

      Отговор

  5. чак пък всички : http://www.capital.bg/biznes/predpriemach/startup/2015/05/21/2537603_blizo_edin_milion_dolara_za_halfbike/
    Може да съм с по-ограничена социална среда, но около мен мрънкащите са по-скоро малцинство.

    Отговор

      1. И това да, и доста други. Общо взето според мен се сменя в момента активното поколение. Измества се от хора, които нямат нищо общо с живота и нравите преди 89, когато най-голямата щета е подтиснатата предприемчивост. И трябва малко да ни е страх и нас за бизнеса ни, като гледам вълната от енергия, която се разпространява наоколо.

        Отговор

        1. Нормалният ход на еволюцията е да сменя поколенията. Някой ден ще сме ненужни. А и нашето не се представи кой знае колко добре – друга е темата дали можеше. Така, че е много добре, че по-младите дават позитивни знаци за бъдещето.

          Иначе няма от какво да ни е страх – ние сме точно в ситуация да сме понатрупали опит и да направим още нещо смислено от позицията на зрелостта, както и да помагаме и пестим лутане на по-младите от нас. Статистически погледнато е мит, че стартъпите на двадесетгодишните променят света – много малко са такива. Точно начинанията на хора около 40-те са в по-голяма степен успешни.

          В наши дни не само географията е илюзия. Възрастта също :)

  6. Velislav Radkov 25 май 2015 в 9:46

    отрезвяващо! и зареждащо, Yovko! :)
    безрезервно подкрепям твоето: „В наши дни не само географията е илюзия. Възрастта също :)“

    Отговор

  7. Така е, но го забелязваш едва тогава, когато емигрираш. Много неща се виждат по един начин, когато си в тях и по друг, когато ги наблюдаваш отстрани. Мога да да приведа и други примери, но няма смисъл, защото това е по-скоро като аксиома. Принципът е, че човек не усеща своята собствена миризма, а само тази на околните. Или старата приказка, че ако имаш в ръцете си чук, всички наоколо ще ти се виждат като пирони.
    Между другото, ще е интересно да проследим как ще се промени отношението към теб на хората, които са в България…, ако продължиш с наблюденията си и ги споделяш с тях. Колко време ще им трябва, за да те обявят за предател, да ти се разсърдят, да те разприятелят във ФБ (ако ползваш) и т.н.
    Масово явление, което всъщност помага да си изясниш кой е приятел с теб заради теб и кой – заради представата му/ѝ за теб.

    Отговор

  8. Стоичка Шилева 25 юни 2015 в 8:19

    От вчера те чета… Много заразително и проницателно пишеш.
    С пожелание да запазиш себе си и вярата си.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо