10001

10001

В края на годината на мода са равносметките, но след толкова много математика в ежедневието ми, свързана с проекти, хора, клиенти, пари, време и какво ли не друго… стигнах до позицията, че ако бизнесът и проектите имат нужда от прецизни равносметки, хората по-скоро нямаме. Освен такива, които са свързани повече с усещания. Понеже, дори и математиката в едно начинание да излиза, ако сбъдването му е свързано с криви усещания, накрая като теглиш чертата, няма да си доволен. И обратно, може да се окаже, че си работил на загуба, но задоволството накрая да е голямо. Ако не във финансов, поне в човешки план.

Затова няма смисъл да пиша, че 2012-та не беше лека – всички го знаем – нито за буксуването в Европа, нито за местната (и обичайна) липса на нормалност в доста отношения. В същото време в личен план 2012-та за мен беше странна и прекрасна едновременно. За щастие – освен във фотографията – нищо не е черно-бяло.

И понеже няма по-естествено нещо от това годините да идват и да си отиват, важни са не равносметките, а какво остава след нас и годините в действителност – какво сме направили, създали, случили, сбъднали, постигнали.

Този пост си няма заглавие, оставих вместо това id-то му, заради символиката – първия петцифрен идентификатор на публикация в този блог, който вече започна десетата си година (даже без да броим предходните му реинкарнации). През всичкото това време тук се трупаха текст след текст, които значеха и много, и не чак толкова. Темпото варираше, темите в известен смисъл също. На моменти си омръзвахме, на моменти бяхме всичко един за друг. That’s life…

Но какво следва да се случва всяка нова година в живота ни? Даже всяка нова седмица или поне месец. Нещо ново е моят отговор. От затишията трябва да се раждат нови идеи, които да провокират други. И всъщност това е, което има смисъл и трябва да ни държи живи над повърхността. Експлоатирането на надеждата. И това не е толкова лошо, колкото звучи. Понеже дори някои от плановете да не се сбъдват или да се оказват безпредметни, около нас е пълно с интересни проблеми за решаване, които чакат някой да им обърне внимание.

Аз умувам над купчина нови идеи – за бизнес с много лично отношение, за реални проекции на виртуалните ни взаимоотношения в действителния свят, за нови web-проекти…

А ти? Какво ново ще направиш през 2013-та?

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България