Archives for юни 2005

По-нервен ден не съм имал напоследък. Започна с работа, как иначе. Още в един след полунощ. Закачих се към корпоративната мрежа да пусна няколко служебни писма и видях, че групата, сформирана за подготовка на документацията свети цялата в Sametime-а, което означаваше само едно, че са в офиса и навярно щяха да изкарат там нощта.

Предложих им да се занеса до офиса ако имат нужда от помощ, но Краси ми каза, че са си разпределили нещата за довършване, просто ги притиска времето и няма смисъл, освен ако не съм искал да им правя компания. Далеч съм от идеята, че действа полезно някой да ти се шматка наоколо докато ти си под пара, а и каква компания в един-два след полунощ. Сутринта наистина ги заварих в офиса – не си бяха ходили въобще.

Днес с Ники утрепахме доста повече от предвиденото време при едни клиенти, заради което ми четоха леко конско, защото пропуснах част от едно обучение, но какво да направя – напоследък ми е трудно да съм на три места едновременно. Опитвам се да си ъпгрейдна шизофренията, но за жалост ми е дръжлива психиката – засега успявам успешно само да се раздвоя ;-)
[Read more…] about Дъжд

В главата ми се върти идея за отвинтване на бушоните. Нещо имам нужда да се разсея от overload-а наоколо. Появи се идея за нова авто-обиколка на България (все още с мъгляв маршрут), някакви морски истории и/или пък фото-екскурзия. Заподозрени дати средата на юли – 12, 13, 14, 15, 16-ти – нещо такова… или около тях.

В колата има още свободни места. Други желаещи за участие във ваканционно настоение?

Това беше една от най-култовите вечери напоследък. С Пейо и Весо се занесохме на китайски ресторант. И двамата бяха във вихъра си. Особено Пейо. На мен, след пълен с action ден в офиса, ми беше все тая. Преживяването си беше брутално. Както по едно време се сетихме, липсваше ни само Сашо Шопов и щеше да се наложи да викат пожарната да ни полива с вода за да ни освести от хилеш.

И въпреки всичко се прибрахме по светло. Нещо не мога да се напасна към лятното време напоследък. Не знам защо – спя повече, а не се наспивам. Не ми се яде, а ям някак по навик. Имам и някакви тревоги, че Интернет нещо се е изчерпал като извор на креативност – нищо оригинално не откривам напоследък. Обикновено такива моменти са последвани от революционен катаклизъм при мен, но към момента не усещам надигането на вълната.

Единствено усещам, че ми се пише… Адски ми се пише, но още нищо не е узряло за откъсване, за да го извадя на белия лист/свят…

Имаше едно време едни вокално-инструментални групи (мда сега ги наричаме групи, банди и т.н.). Съкратено се пишеха ВИГ. Мда – едно време Сигнал бяха именно ВИГ „Сигнал“ или ВИГ „Диана Експрес“.

Пейо, нещо се е смахнал. Няма ли кой да го вразуми този човек? Главата му напоследък ражда идеи, които сериозно могат да застрашат социалния мир в столицата, че и извън нея. Както и популацията на птичките и пчеличките в национален мащаб.

Цял ден ме уговаря да пеем – абсолютно сериозно – започнал е да подбира песните. И записите да разпространяваме под Creative Commons. Според мен никой (дори и в момент на тотална загуба на контрол над въображението си) не може дори да си представи катаклизмите, които може да предизвика пеенето ни.

Обещавам да направя всичко възможно никога нищо да не чуете от ВИГ „ПИЙ“. (ПИЙ е акроним от Пейо – Илойшъс – Йовко). Най-малкото, защото е добре да предпазим половин София от изселване.