Как като кой?!… Като Илойшъс, разбира се… или поне в комбинация с Пейо и техните съвместни акции…
Благодаря и на двамата! И Весели празници на всички! :-)
Archives for декември 2006
You are „Person of the Year“
Наскоро се бях замислил колко белезникави и сиви хора съставляват елита на обществото ни, колко безлични лидери има в световната политика напоследък и особено през последното десетилетие. Колко малко хора от тези, които са под лъчите на прожекторите и обективите всъщност заслужават вниманието, което предизвикват. И колко много от тях приличат на кукли на конци, които всъщност папагалстват ролите, които техните консултантски и PR-екипи им диктуват.
Хубавото е, че всичко това започва да става видимо и на този фон медия като списание Time тази година не избра своята „Личност на годината“. Вместо това Time предпочете да посочи неопределено You (ти), визирайки хората, които създават Интернет, съдържание в мрежата, блогърите, свободно-споделяемите неща и свободното съдържание изобщо.
„For seizing the reins of the global media, for founding and framing the new digital democracy, for working for nothing and beating the pros at their own game, Time’s Person of the Year for 2006 is you“, пише в последния брой на Time, който излиза с огледална корица, в която всеки да може да види себе си, „because it literally reflects the idea that you, not us, are transforming the information age“ обяснява това редакторът Richard Stengel.
Time избира „Личност на годината“ вече 80 поредни години (George W. Bush през 2004, Bono и Bill & Melinda Gates през 2005, американският войник през 2003 или Хитлер през 1938), но за първи път това е толкова неконкретна група хора. Всъщност навярно доста хора ще се почувстват поласкани, че Time обръща внимание на това, че забелязва обикновените творящи хора в мрежата. Всъщност замисляйки се върху този жест и всички коментари, които прочетох около него, не видях най-важния. Възможно е и Time да не са го осмислили… И той е, че всъщност те назовават личността на 2006, но грешат, защото това не е личността на тази година, а личността на бъдещето. Личността, която оттук нататък ще променя света, а не армиите, религиите или политиците. Личността на всяка година оттук нататък ще си Ти – този, който създава, който твори, който споделя. И този човек не fit-ва в рамката на коя да е година, в представите на кой да е политик или медия. Това е човек-епоха, която мисли, която сляпо не следва лидери, която знае какво иска да постигне и как да го направи. Човекът-антитеза на всяка друга личност на годината. Това е новият човек на 21 век – човекът, който изразява себе си.
Предколедно
Един мой стар приятел (който не съм виждал с години вече, защото се подвизава нейде из Канада) казваше по повод на Свети Валентин, че това било тъп празник, защото ако си влюбен може всеки ден да ти е празник, а ако не си, на подобен ден, само ще се чувстваш още по-зле и по-самотен.
Аз имам някакво подобно отношение към Коледа. Не знам, точно защо, но ми е сложно да се почувствам празнично на Коледа. ОК – готино е да не ходиш на работа, да има елха, подаръци, да си със семейството и най-близките, но всъщност това е един такъв много объркан празник в съзнанието ми. От една страна половината празничност е наслоена вторично – дядовците с червени дрехи (бяха Мразовци, когато бях малък, сега са Коледовци, а всъщност били Св. Николаевци), подаръците, които така е не разбрах коледни ли са или новогодишни… елхите са нещо хубаво, но ми е съвестно да убивам дръвче, а изкуствените… (са си изкуствени)… И метафорите… Ах, метафорите могат да ме подлудят – как на Коледа ставали чудеса, как хората били по-добри и по-малко нещастни. Да, бе…
В същия момент истинският български празник Бъдни вечер е толкова аскетичен и религиозно натоварен, че ми се отщява – постната трапеза определно не е асоциирана в съзнанието ми като празнично нещо – по-скоро се усещам като на помен, а не като на божие Рождество. Правилата и ритуалите също не пораждат в съзнанието ми празничност – определен брой ястия, всеизвестно точно кои…
В съзнанието ми празниците са нещо спонтано, необуздано и неклиширано. Рамката и шаблоните нямат място там. Поне аз така мисля. Те са емоционален изблик – или така ми се иска да бъде.
Май предпочитам Нова година – посрещането и е непретенциозно – можеш да си в къщи или на екскурзия, с приятели, на морето, каквото си поискаш. Единственият символ е, че (май) започваш начисто, затваряш едно колело и започваш ново, чакаш пролетта, след нея лятото, поредната отпуска… Което си е просто един непретенциозен поглед напред с нови надежди…
Не, че няма да празнувам Коледа по наложеното клише. Нямам как да избягам от него, а може би и не искам да съм чак такъв чешит, но всичко свързано с този еталон е нещо, което ме кара да просто да съпреживявам празника, а не да го изживея. И да се надявам някой ден да успея да изляза от клишето и да заложа на голата нелимитирана емоция… пък ако ще и да не съвпада хронологично с позицията на Коледата на календара…
За Creative Commons и в „Капитал“
Понеже, напоследък така или иначе, пуснах няколко поста за това какво се появява из медиите по темата Creative Commons и свободна култура, ето още няколко статии от Капитал, публикувани в началото на ноември в блога на Капитал. И трите материала са подписани от Светозара Петкова. Тези които бяха на OpenFest 2006 в София със сигурност си спомнят лекцията и за Creative Commons договорите. Ако сте присъствали на тази лекция (която за мен бе най-доброто публично разясняване на темата на български език до момента) ще знаете защо силно препоръчвам и тези четива от същия автор.
Ето и самите статии:
Как и защо музиката може да е безплатна и легална
Традиционните лейбъли се интересуват от музика, за която очакват да се продава
Mненията на хората са критерий за качеството на даден албум
Авторско браво
В последния брой на списание Егоист беше публикувана моя статия за свободната култура и Creative Commons.
Аз по-скоро бих я оприличил на производна творба, защото с известни усилия разпознавам собствения си текст, но щом това е нужно за да стигнат посланията до читателите на списанието – така да е ;-) Пък и лицензът не го забранява… както и да препубликувам статията тук [сканирано копие]
Благодарности на редакцията, че е едно от малкото издания в България, което обръща внимание на тази тема и спомага популяризирането на Creative Commons по нашите географски и интелектуални координати.