Толкова пъти пиша за опитите на достатъчно наши и чужди политици да се занимават с неща, които не разбират, че вече наистина ми се драйфа от това. Но толкова е глупаво да оставиш некадърници да регулират online-територии със закостенялото си offline-мислене и тотална липса на желание за вникване в нещата, че винаги още един напън си струва. Подробностите са на сайта svobodata.org за България и на freedom-not-fear.eu за целия останал свят. Поредната битка за бъдещето – нашето и на потмците ни – се случва в момента.
Напоследък светът не е същия. Никак. Всякакви интереси се опитват да бъдат облечени в закони, с оправдания като борба с пиратството, тероризма или уж в името на нашето спокойствие. Срещу „скромната“ цена да оставим да бъдем подслушвани, следени, камери да следят движенията ни, логовете от електронните услуги, които ползваме да бъдат записвани и съхранявани неясно точно как и от кого, при това за дълго време. След като концепциите за авторски права, вместо да бъдат променени в духа на времето все повече се отдалечават от действителността и съответно не вършат никаква работа нито на потребителите, нито на творците, няма как да решат и проблема с пиратството. Няма как да го решат и смешните съдебни дела срещу набедени потребители. Нито заплахите… И след като се оказва трудно да се преследват безброй потребители, отново следват опити вината да се вменява на медията, на технологиите, на инфраструктурата, на доставчиците…
Врагът – защото ние потребителите вече сме едната враждуваща страна в тази война – се пробват да прегазят с пръти в колелата на собствения ни инструментариум. С пръти в колелата на прогреса и технологиите. С пръти в колелата на дълго воюваните човешки свободи. С пръти в колелата на най-важното ни човешко благо – свободата….
Войната е факт – и битките тепърва предстоят – и не… не преекспонирам нищо. За да не водим еднолични партизански войни в бъдеще е важно сега и то колкото може по-категорично да бъде прегазен всеки опит за превръщане на живота ни в един абсурден по размери Big Brother. Да защитим заедно свободата си. Да опазим Интернет такъв какъвто бе по замисъла си – среда за равноправен, свободен и неутрален обмен на информация. Да го съхраним като това уникално общо за всички и самосъхраняващо се и самосъздаващо се нещо, което ни свързва. Защото в наши дни то е най-уникалното олицетворение на нашата общочовешка креативност.
Затова ако имаш други планове за 11 октомври – отмени ги. Денят е събота, много е възможно времето да е хубаво. Ела в София – пред храм-паметника Александър Невски – в 11 часа. За да кажеш своето не на страха, на подслушването, на филтрирането на съдържание. Денят, в който целият разумен свят в един глас ще призове за отрезвяване…
