Archives for юни 2013

Помислих си го още в самото начало, когато този хаштаг тръгна из социалките. Да игнорираш идиот принципно е по-правилната стратегия, отколкото да му се вързваш. Правилно е да го правиш и с енергиен вампир, който очевидно е в състояние да засмуче позитивната и креативна енергия на цяло общество. Правилно е да го направят медиите, защото е излишно да го захранват с внимание. Но не и ние! Не и протестът, обикновените и активните хора, органите за реда и в никакъв случай политици, депутати, интелектуалци, никой с претенции за нормалност в тази страна!

Защото Волен стана това, което е, именно заради игнорирането на постепенно набъбващите му прояви. Ние всички го произведохме! С погрешна толерантност и криворазбрана демокрация. Правейки се, че не ни интересува, не ни засяга или не го забелязваме. И сега си имаме чудовище. Да, отдавна не е клоун, нито смешен – и не от вчера… Човекът Волен Сидеров може да болен, платен или актьор, но явлението Волен Сидеров е чудовищно, и ако имаме претенции за нормалност, държавност и промяна, не трябва да го търпим и минута повече, а да го зачеркнем моментално. С активни действия, категорично и безстрашно. Пъзльото е той! Той ходи с агитка, охрана и въоръжен… Длъжни сме да поправим грешката си, че му позволихме да стигне дотук!

Всеки политик, всеки депутат, всеки евродепутат не трябва да бъде оставян на мира, докато не изкаже публично, категорично и ясно позицията си спрямо явлението и поведението Волен Сидеров! Журналисти, блогъри, моля… Вие също!! Питайте, не се спирайте пред увъртанията им!

Пишете до Парламента, локалния си депутат, председателя на НС, докато още ги има. Питайте ги как и докога възнамеряват да го търпят и как ще санкционират поведението му. Питайте ги не ги ли е срам да им е колега… И не ги оставяйте само да ги е срам – понеже те – видяхме – с лекота преглъщат гигантски количества срам… Притискайте ги! Изисквайте реакция и отговори!

Ако сте част от НПО или друга организация, опитайте се да изискате нейна реакция! Публикувайте я!

Петициите имат смисъл в по-белите държави, но не вреди да подпишете това!

Идиоти от БСП и ДПС – всички знаем, че сте зависими от оковите на кукловодите си – но дори вие не можете да си позволите ТОВА. Не и твърде дълго… Опасно е! За всички! Опасни сте! Носите ОТГОВОРНОСТ!

И заради бъдещето – за да няма следващ такъв…

Из мрежата пъплят няколко текста на хора, подразнени от някои от посланията на протеста. Съответно и други текстове, реплики към тях. Като аргументите и на двете страни в дискусията се колебаят в диапазона от смислено и разумно до „смешен плач“. Не искам да влизам с поредно мнение в този спор, нито да давам оценки – само искам да добавя гледна точка.

След като този протест свърши, ние отново ще започнем да се делим – на леви, на десни, на фенове или не толкова на пряката демокрация, на пушачи и непушачи и т.н., и т.н. И това е нормално, защото сме различни. Това, което сега е важно, обаче, е не само протестът да постигне краткосрочните си цели – оставката на това псевдоправителство и нови предсрочни избори. А и това, което протестът постига всеки ден – усещането за общност – нещо, което ние в България бяхме позабравили до степен на отчаяние. Протестът е силен, защото сме заедно. Защото имаме обща основна цел и посока, дори и да се разминаваме в детайлите. На ларгото идват хората, които искат да живеят в подредена и нормална държава и намират други, които искат същото. Трябваше да се случи това, за да видим и да си повярваме сами, че има и други, които искат нормалност. И те са достатъчно много.

А теорията за счупените прозорци има и обратно действие – ако повечето хора се опитват нещата да са подредени – те ще увличат и други.

Затова аз не скандирам „червени боклуци“. Всъщност, по принцип рядко крещя и когато ми се случи значи е много страшно. Но не викам не защото не осъзнавам, че те СА боклуци. Също така, част от тях, очевидно са и червени. Но ако дори само няколко човека, по купчина свои лични, емоционални (и дори глупави) причини, се чувстват зле, чувайки тези скандирания на площада, около себе си – и това ще ги възпре да дойдат утре – аз предпочитам и те да са там. Защото ще доведат и други. Защото част от тях също иска да изкрещи „Оставка“ и „Избори“. Или имат същия стремеж към нормалност и също прекрасно знаят, че онези, срещу които е протеста са истински боклуци.

И така ще бъдем повече. И повече заедно в една обща и много важна битка.

И ако това да си червен или не, ляв или десен, все пак е избор – то етническият ти произход е по стечение на обстоятелства, които не можеш да промениш. И дори да е само за да се дразни онзи, дето се договорихме да го игнорираме, пак не си струва – защото иначе пак можем да бъдем още повече. И заедно.

А е важно да сме много – всеки път – не само заради статистиката. Важно е протестът да остане символ на обединените усилия на една държава да се преоткрие и съхрани. Да бъде категорично предупреждение за боклуците от всякакъв тип и цвят. И занапред! Защото иначе онези, рано или късно, пак ще победят – те се пребоядисват лесно, както видяхме последните години.

И дваж по-важно е да сме заедно!

Защото този протест, с атмосферата и енергията си, е най-хубавото нещо, което се е случвало на България напоследък. И можем още! И повече! И по-добре!

P.S. Генералните репетиции днес и утре от 18:30 пред Министерски съвет прoдължават. Защото в събота трябва да сме много! #идвайте #ДАНСwithme

Снощи, прибирайки се след протеста в София, за който много хора коментираха, че не са виждали такъв от 90-те, обсъждахме какво ще стане после. И защо след толкова позитивна енергия, разлята по площадите, дори и когато постигаме исканията си, накрая тя се разпилява и се завръща усещането, че отново сме в болезнено познатия коловоз на управлението на групировките, които просто са подменили политическия си интерфейс, чрез който правят отново, каквото си искат. Защото това, което се случи през последните няколко месеца, може да се каже само с едно изречение. Кукловодите, смениха куклите за новия театрален сезон.

Един от приятелите ми беше притеснен, че това се случва отново и отново и нямаме механизъм да попречим. Репликирах го, че механизмите са пред очите ни – вярно, че протестите са крайна мярка, но бяха минати и крайни граници. А тези протести – именно заради тяхната нережисирана спонтанност – трябва да стряскат повече. Защото, хора, които иначе странят от политиката, сега участват активно. А това, което се случва на улицата в момента е политика – от най-чист вид. Вчера хората искаха „Оставка!“ и „Избори!“, а това са съвсем конкретни и никакви други освен чисто политически искания.

Тогава излиза, че политиката може да не е толкова мръсно нещо, ако се прави от нормални хора и на светло? И ако това се случва по-често няма да създаваме впечатлението, че сме безгласна тълпа, пред която минават всякакви келнерски номера.

В последните няколко седмици/месеци/години всички си повтаряме една мантра, която е очевидно погрешна. Мантрата, че по-добре да имаме някакво правителство, отколкото никакво. Текущото само за две седмици успя да докаже обратното. В БСП си повтаряха (и продължават), че по добре Станишев, отколкото Румен Петков. Преди беше по-добре Бойко, отколкото… И така, то не бяха царе, царедворци, пожарникари… а зад тях все едни и същи кукловоди…

Защото имаме отправната точка на ниските очаквания – за морал, за класа, за стойност и ценности. Отчаяно търсим по-малкото зло от ограничения избор, който ни се предлага. Продължаваме да избираме емоционално, а не рационално. Дори и сега на протеста се чуват и виждат плакати, които слагат всички партии в общия кюп на общото зло. А това налива вода само в мелницата на тези, които светът без различия, без ясни морални дефиниции и принципи ги устройва.

Имаме такъв ограничен избор, защото сме го позволили. Защото не бива и не трябва да съществуват изобщо формации без ясни ангажименти, програми и фундамент. А те няма да съществуват, когато спрат да имат шанс да бъдат избирани. Така и не проумяхме, че се гласува за ПРОГРАМА. И се следи изкъсо дали тя се спазва.

– Аз симпатизирам на „Зелените“ и ДСБ – ми каза моят приятел снощи – защото на останалия фон ми изглеждат най-нормални. Но и едните и другите са под бариерата.
– А защо не избереш едните? – запитах аз. – „Зелените“ стоят по-скоро в ляво, докато ДСБ са традиционно десни. Избери си едните, и не само защото са по-нормални, а защото са най-близо до твоите идеи и представи, като фундамент и по програма, и им помогни да минат бариерата. Докато стоим настрани и се правим на чисти, аполитични и независими, нормалните партии нямат много шансове. Виж само в момента, колко са проявите на здрав разум в текущата БСП – един Кадиев*?.. (не се сетих за друго име – съжалявам!)… Дотолкова паразитите са напълзели навсякъде, че процента разум е под статистическата грешка. Как после партиите да са нормални, като са превърнати в инструменти за управление на зависимости. Ако приемем, че сме от разумните и точно затова страним от политиката, тогава не е ли логично, че тя ще е превзета от неразумни и ще се налага да правим инцидентно кризисна политика като сега? Да сме аполитични в днешно време е лукс, който не можем да си позволим.

Време е да спрем да се дистанцираме от политиката и политиците – и да сме част от формациите, на които симпатизираме, да им влияем – за да внимаваме за нивото на паразити отблизо. За да следим за нормалността там, което ще е критерий и за нормалността навсякъде.

А в политическия ни модел няма нищо толкова лошо, но той изисква стабилна база от нормални хора – и в ляво, и в дясно, и в центъра. В момента протестите правят едно добра стъпка – обединяват нормалните в целия спектър.

– Но само с протести ли можем да правим граждански контрол? – дразнеше се моят приятел. А само няколко часа по-късно се е случило това – като един перфектен пример и отговор… Браво! Трябва да направим така, че да ги е страх да излязат на вечеря, ако са гласували под диктовката на една или друга зависимост. Тях да ги е страх – не нас! Тогава и по-рядко ще се налагат такива протести.

И най-важното – вместо да се вайкаме за ограничения си избор – време е да си представим, а след това да си кажем ясно какъв живот искаме и как да го постигнем. За да се намерим и разпознаем с тези, с които да го направим. Защото просто така се прави навсякъде – поне в белия свят. От много време. А общество не се случва от самосебе си. То се гради.

И всъщност, всичко това, което се случва тези дни е много хубаво. Хубаво е, не защото Пеевски няма да стане шеф на ДАНС. Хубаво е защото скърцането, което се чува тези дни откъм Министерски съвет и Парламента означава, че е по-добре да нямаш правителство, отколкото то да е толкова зависимо и обречено като кабинетът Орешарски. Хубаво е че успя да се самоубие за две седмици, вместо да убива всичко наоколо няколко години (с последствия за бизнеса, инвеститорите, и всички българи). Хубаво е, че от тези 7% гласували за Атака, надявам се поне 5% са осъзнали за кого и какво са гласували. Хубаво е, че купувалите гласове на предишните избори сега са с едни пари назад, без да им излизат сметките. Хубаво е, че ДСБ ще има нов лидер с нова енергия още идната седмица и това може да е началото на новото дясно. Хубаво е, че Станишев скоро няма да представлява БСП и там евентуално биха имали нов шанс за нормалност. Хубаво е, че това е протест на мечтателите, които все още са тук. Хубаво е, че те ще провокират още нормалност. И ще ставаме все повече…

Хубаво е! И днес отново – София, 16 юни 2013, 18:30ч., пред МС.

Идвайте…

–––
* Официално оттеглям допускането си за наличието на здрав разум у г-н Кадиев след прочитането на това. (бел. автора)

Днес парламентът e избрал Делян Пеевски за шеф на ДАНС, с което губи не просто главното П в името си. Губещите сме много повече. И понеже е настало време разделно, време за позиция, време за категоричност, която не търпи компромиси – не и с това падение на държавността, институциите, ценностите и морала. Моята позиция е, че не мога да преглътна това!

София, 14 юни 2013, 18:30ч. пред Министерски съвет…