Archives for май 2015

За българската кирилица

24 май 2015

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!

BCN Smart City

23 май 2015

Вчерашният ми текст стигна почти 1500 прочитания само за половината ден до полунощ, което потвърждава усещението ми, колко жадни сме за позитивни неща (не само четива). В този ред на мисли си спомням едно скорошно обещание да споделям за хубавините на Барселона и не в контекста на туристическа дестинация или място за живеене, но и като потенциална отправна точка за бизнес, и че в черновите на този блог от известно време висят за споделяне няколко неща, но… лека-полека…

Първо едно кратко филмче, то е от програмата на общината, която има за цел да популяризира града като място за бизнес, иновации и живот. Докато гледате пробвайте да си задавате въпроса дали с някои от тези неща не могат да се похвалят и български градове като Пловдив или София… а с тези, с които не можем, защо не можем? И дали не може да се направи нещо по въпроса? И няма ли други неща, с които дори да звучим още по-добре, защото аз се сещам поне за няколко.

Между другото отчитайте факта, че това е маркетинг и действителността е такава, но с известни уговорки. Например, аз беснея като ми се хвалят с оптична свързаност и технологии, при положение, че тук съм бил на профи hi-tech събития, на които трябва да извикат екипа на OpenFest да им покаже как се прави wi-fi решение. Включително един Mobile World Congress помня, който беше ужасен в този контекст. Оптичната свързаност на теория може и да съществува, но услугите около нея не са качествени, а са достатъчно скъпи. Мобилните мрежи в Испания също бих определил с една дума и тя е mess. Покритието е зле. Изобщо България е рай в това отношение. Да не говорим за цените.

Но да се върнем на позитивната писта ;)

Барселона беше избрана за европейски, а и глобален умен град (smart city) на 2015 – това е след няколкогодишни съвместни усилия на местното правителство, община и бизнеса. Не много – само няколко години. Ето някои примери (без претенции за систематичност), които направиха това възможно:

Градът си има OpenData портал със свободен достъп, което прави възможно тези данни да се събират, изследват и използват от всички – например за всевъзможни мобилни приложения, които облекчават живота на хората. Разнообразните данни обаче са налични и защото самите институции ги споделят. Разбирането е, че събирането им е финансирано от данъците на хората и те са техни, а не на институциите. Ето например портала със статистически данни на автономната област Каталуния.
Както казах, това по-горе прави възможно например, гражданите да разполагат с мобилно приложение, което в реално време предоставя информация за свободните места за паркиране из целия град. Информацията се събира от сензори за метал и светлина по слотовете за паркиране (звучи безумно скъпо, но не е така – тези сензори стават все по-евтини, а и с малко въображение те могат да предоставят и друга полезна информация).
Контейнерите за боклук (и тези за рециклируеми отпадъци) – все още не всички, понеже проектът е в ход – също са оборудвани със сензори, които рапортуват дали контейнерът се е напълнил. На тази база службата, която извозва боклука оптимизира транспортните си маршрути.
На ключови места са вградени сензори за движение (и не само), които се ползват за купчина полезни неща. Едното е да регулират уличното осветление (ако повече хора щъкат по тротоара, осветлението е по-силно, като намалеят хората или се приберат по къщите, то се редуцира). Другата им роля е да рапортуват данни за замърсяването, шума, влажността и т.н. Всички тези данни, както стана ясно се събират и достъп до тях имат както властите, така и гражданите.
NFC и QR тагове из целия град предоставят разнообразна информация, свързана с конкретната локация.
Приложението на общинската велосипедна мрежа предоставя информация в реално време за наличието на свободни велосипеди.
Няколко училища в Барселона се включиха в startup проект, наречен KanGo!, с който родителите могат да се чувстват сигурни, че децата им са стигнали благополучно до училище. Без някакви велики иновации – просто NFC карта и сканиране с мобилен телефон при пристигане. Но тук е по-важно да кажа, че проектът е възможен заради съвместните усилия на общинската транспортна компания, телефонната компания, няколко NGO-та и социалните предприемачи от KanGo! (Колко хора в България биха предварително отхвърлили такъв проект като наивен, глупав или невъзможен, защото примерно твърде много интереси са замесени?…)
Хайде и един сходен и доста по-технологичен пример от Лондон.

В резюме… Нищо не е толкова сложно, колкото изглежда. Технологиите с всеки ден стават все по-евтини и достъпни. Буквално! А най-голям ефект постигат, когато решават чисто човешки проблеми от ежедневието. И за тях не е нужен технологичен гений, нито Steve Jobs или (пази боже!) Mark Zuckerberg. И за да работят добре, всичко има значение – и най-вече това, което някой друг е направил преди теб и около теб – общината свободна wi-fi мрежа, институциите споделящи данните си, предприемачите, които не се страхуват от това някой да им измъкне брилятната „идея“ и я споделят… Защото в наши дни по-голямо значение от идеите имат възможностите, желанието и куража да ги реализираш. Ключът е в пресечните точки, партньорствата и преизползването на данните, идеите и технологиите. И пречупването им през различен контекст и гледни точки.

И в този ред на мисли още едно рекламно клипче. На някой може да се стори още по-алабала, но всъщност дали не трябва точно това да бъде разбирането ни за време…

Мрън

22 май 2015

Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно всички да ме питат дали сме свикнали, харесва ли ни…

Не знам дали съм свикнал. Твърде ми е рано да свикна, още повече, че бизнесът ми е в България, продължавам да работя с клиентите си от България, в главата ми се въртят идеи за нови проекти, повече или по-малко свързани с България. Прекарах 14 години в София и така и не свикнах особено с нея, така че това със свикването при мен никога не е било много на фокус. Още повече в съвременния свят и днешните дву- или тричасови разстояния с low-cost авиокомпания до всяка точка на Европа.

Не се чувствам емигрирал. Просто временно живея другаде. Без някакъв конкретен срок. Имам няколко задачки, които трябва да свърша – за Опънинтегра, за себе си, за семейството си. Част от тях вече започнах, други предстоят. Иска ми се в някакъв момент да постигна ако не пълна, то поне значителна независимост от физическата география, от мястото, където временно или за постоянно съм избрал да пребивавам. Абсолютен фен съм на т.нар. distributed компании.

Това което, обаче, неминуемо прави впечатление, когато се отдръпнеш на 2-3 хиляди километра от София, дори за няколко месеца е… мрънкането. Чува се! Уха! Така здраво се чува… Предимно от България, усилено от днешните псевдообщности на all-in-one multipurpose социалките и най-вече шибания facebook. Но не само. Дори хора, които са напуснали България от години пазят тази наша съкровена отличителна черта като свидна национална идентичност. Световни шампиони сме по мрънкане… Без конкуренция!

Това, което много ми харесва в Барселона е живото усещане за общност. Хората общуват – на улицата, на пазара, в магазините, в учрежденията. Минах през значителна част от испанската бюрократична машина за да setup-на скромното си бизнес-присъствие тук (данъчни служби, социални и емиграционни служби, общински…) – нито едно нещо не мога да кажа, че е фундаментално по-различно, по-подредено или по-добре от България, нито бумащината, нито опашките, но… с едно изключение – отношението. Хората пред и зад гишето имат общата нагласа и възприятие, че имат обща цел – да са си взаимно от полза. Никой не ме върна, защото нещо не съм разбрал, никой не се намръщи, че не говоря добре нито един от двата официални езика. На едно място жената зад гишето стана да ми донесе стол за да не стоя прав (при положение, че заедно със заекването на кастилски, работата ми с нея беше под 3 минути).

„Хората в метрото са отчаяни“, сподели един познат. „Не е както преди. Някои имат по двама безработни вкъщи, а някои са с по две ипотеки.“ А друга наша приятелка ни разказва, че „Mossos d’Esquadra вади по 10-20 семейства от жилищата им на улицата всеки ден, защото не могат да погасяват задълженията си“. И двамата са българи – и са прави. Европейската криза бушува тежко в Испания – младежката безработица е 50%, строителният бум отпреди кризата и алчните банки са подвели мнозина и са стъжнили живота им, но… Елате в България да видите хората в метрото :)

Всичко е въпрос на отправна гледна точка. В България било мръсно и грозно. Сигурно, но аз и Париж не съм го видял много спретнат. В България е пълно с безстопанствени кучета – абсолютно вярно. Тук за три месеца не съм видял едно, но пък основно занимание на подсъзнанието ми, когато се прибирам или излизам от къщи е да внимавам да не настъпя някое кучешко произведение. Толкова са много. Само в Лисабон съм виждал повече. Явно тук не се трогват особено да си събират творенията на домашните любимци. Пред входа на метростанцията ми група тийнейджъри правят свинщини и купчини боклуци през два дни. Никой копче не им казва. За сметка на това в квартала ми протестират два пъти седмично срещу някаква антена на мобилен оператор, от която има належаща нужда, защото покритието е под всякаква критика, но местните галфони, четат и събират псевдонаучни факти, колко били вредни антените и си държат телефоните на 50 сантиметра, говорейки на високоговорител. Мрън! :)

Няма идеални ситуации, места и отношения. Но това, което прави малката разлика сила с огромен потенциал е как гледаш на нещата – позитивно или не. В крайна сметка проблемите са нещо, което провокира търсене на решения за тях. Дори с възможности за бизнес. Мрънкането работа не върши! Никаква.

Светът е такъв, какъвто е! И познайте кой го е направил такъв? Марсианците ли? Май ние, а?… Е, значи точно пак от същите зависи някак да го променим. Понякога не е лесно! Друг път е отчайващо трудно. Но никой няма полза от изначалната нагласа, че няма да се получи. Сигурно е, че няма да стане по-добре само ако изобщо не опитваш.

А България веднага ще стане по-малко зле, ако погледнем на нещата с мисълта как да ги поправим вместо да мрънкаме. И като заменим болезнения си индивидуализъм с желание да потърсим това, което ни прави общност (извън facebook).