Гражданска инициатива за Тютюневия град

Тази вечер тридесетина души се събрахме в Пловдив с идеята да създадем гражданска група за натиск, която да опита да застави институциите и местната власт да се ангажират с решение на проблема, който създадоха, допускайки разрушаването на сградата на ул. Одрин. За жалост той – проблемът – не се изчерпва само с този склад, защото обществена тайна е, че са заплашени още сгради в Тютюневото градче.

Поставихме си за цел да държим темата топла и над повърхността, защото потъването ѝ ще означава, че същата съдба ще сполети и други занемарени, но красиви и уникални сгради в града ни, които са не просто носители на история – но и важна част от бъдещето, ако искаме то да притежава морал, различен от ценностната система на късогледото търсене на бърза печалба от апетитен парцел. Ако искаме съграждани с усещане за общност и управници с чувствителност към обществения интерес.

Паниката след този гаф е видима. Реакциите на институциите са неадекватни. И това трябва да бъде използвано! Прокуратурата трябва да свърши своята работа, Общинският съвет да влезе в ролята си на местен парламент, който представлява гражданите си, вместо селектирани лобита, и като минимум следва главният архитект на Пловдив да подаде оставка или да бъде уволнен. А ние – гражданите – не трябва да спираме да го изискваме.

Този случай може да бъде запомнен просто със смъртта на една сграда. Уви, няма да е последната, ако проспим това! Но може да се запомни и като капката, която преля чашата на търпението на едно гражданство, което се събужда и звучно заявява, че повече така не може! И да не престава да диша във врата на всички овластени по значимите теми в града ни, а и в държавата.

Това може да се случи, ако сме #заедно и си повярваме. И станем повече…

Утре, в 16:00, пред съборената сграда в Пловдив ще се съберем отново да поговорим как да действаме, а и да станем повече. Нужно е да бъдем повече, за да имаме тежест. Започнахме подписка и по закон трябва да съберем като минимум 50 души под нея, което почти се случи още тази вечер, но колкото повече хора се разпишат толкова по-добре. Дори да нямате възможност да участвате активно, поне елате и се подпишете утре.

За съжаление прогнозата е за дъжд, но въпреки това се надяваме да бъдем #заедно.

Заедно

Наистина адски срамно и тъжно е това, което се случи в Пловдив със сградата на ул.“Одрин“, но… иронията и умотворенията на някои софийски „приятели“ ми идват леко в повече…

Понеже с какво е по-различно положението на баните в Банкя, Овча купел или Горна баня от това на тютюневото градче в Пловдив? Успя(ва) ли София да ги спаси? Ами Захарната фабрика? Ами Пивоварната на братя Прошек? А Сердика? Къщата с ягодите? Къщата на Пейо Яворов? Тази на Стефан Стамболов? Да не споменавам загиналите жени под самосрутилата се сграда на Алабин? От позицията на какъв по-позитивен опит иронизирате?

Нямаме различни врагове. Врагът е общ. A е силен, защото ‪#‎заедно‬ е само дума, в която не вярваме достатъчно.

За Републиката

Ако през последните дни до вас не е достигнал Манифестът, който циркулира из Интернет, значи е крайно време да преразгледате информационните си източници, медиите и хората, които следвате в социалните мрежи.

Вече стана ясно, че негови автори са четиримата професори Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров, а го припознават и подкрепят още доста личности с изявена гражданска позиция. Всъщност абсолютно всеки може да подпише Манифеста, ако споделя изказаното в него. Вчера в София е имало и среща на живо.

Вече се започна с мнителност и критики, че дела трябвали, а не думи… или че подобни инициативи нямат шанс. Затова бързам да заема обратната позиция, независимо колко голяма или малка е вероятността „За републиката“ да повлияе на събитията. Защото именно граждански групи за натиск върху политическите „елити“ и партиите са пътят към възстановяване на равновесието и загърбения Обществен договор. Политическите формирования в днешна България, оплетени в компромиси и зависимости, очевидно не са в състояние сами и без граждански натиск да извършат нужните реформи и да продължат във вярната посока.

Голямото ми разочарование – Реформаторски блок – се провали толкова звучно, защото допусна две фундаментални грешки – едната, че в зародиш побърза да се самоопредели по ляво-дясната координата като десен проект, с което затвори вратите пред мнозина и се наложи да се самоизгради чрез (или въпреки) скелетите от гардеробите на маргинализирани десни партии и да припознае лидерите им, повечето от които не заслужаваха такива бонуси. И втората – по-голямата – извършена не без влиянието на същото котило „лидери“, които съзнавайки собствената си безполезност се погрижиха да елиминират заплахата от силно гражданско влияние, с което да се съобразяват. Една единствена партия от блока събра кураж да излезе в опозиция в името на някакъв морален принцип.

Затова гражданските формирования за натиск имат своето място – да изискват, да бъдат коректив, и да пазят посоката – особено ако акумулират собствена тежест и си извоюват влияние. За което ще трябват и дела, разбира се, но нека не забравяме, че в началото е словото. И така трябва да бъде! И да върнем значимостта на това какво се казва, пред това кой го казва. Защото само в превзетата държава повече тежи думата на силните, отколкото силата на думите. И всяко усилие, което да обърне това е стъпка в правилната посока. Текущият политически „елит“ е напълно компрометиран и изчерпан. На ход наистина сме всички… гражданите, обикновените хора! И да – щом е нужно – пак отначало!…