Ara és l'hora, Catalunya!

Ara és l'hora, Catalunya!

На този ден, точно преди 300 години, приключва войната за испанското наследство, провокирана от смъртта на Carlos II, продукт на поколения кръвосмешения, които го оставят бездетен и психически, физически, ментално и интелектуално увреден. След дългa 14-месечна обсада Барселона, която е на страната на Хабсбургите, се предава, а Бурбоните стават новите владетели на Испания и териториите на бившето Кралство Арагон (което включва Каталуния, Валенсия и Балеарски острови) като налагат френския централизиран модел и унитарната монархия в Испания. Отменена е Каталунската конституция, която носи и наследява 500-годишни влияния и традиции, между другото, датиращи повече от 100-150 години преди Magna Carta, която считаме за историческия крайъгълен камък на зародиша на демократичното конституционно право.

От този ден насам, един народ, който в последните 300 години не съществува на картата на света, макар и в миналото да е владял териториите от Арагон, Валенсия и Барселона през Италия и Сицилия, та чак до Атина (ХV век), се бори за своята идентичност. И колкото и да е странно – е избрал именно този ден за свой национален празник. „Вероятно за да помним, че имаме несвършена работа“, каза наскоро един мой twitter познайник от Catalunya.

В България (извън футболния контекст) малко се пише, говори и чува за Каталуния, а това е народ с история, от която може да се научи много. История, която респектира с един от първите парламенти в света или с един от първите опити за република. И впечатлява със злощастната си съдба да бъде заличавана неколкократно, включително и като език и култура от Филип V до Франко.

За съжаление съдбата на Каталуния след 1975 г., когато Испания започва своя преход към демокрация, продължава много често и до днес да е като на малцинствен придатък към пренебрегващо интересите и стремежите им мнозинство. Испания, макар и вече част от обединена Европа, продължава да счита мултикултурното и мултиезичното си богатство повече като заплаха за своята цялост. Нищо че самата Европа счита точно това за една от най-значимите си ценности. Поведението на пренебрежение от Мадрид към Барселона само налива допълнително масло в огъня на привържениците на независима Каталуния. Както и чисто финансовите взаимоотношения, които към днешна дата приблизително изглеждат по следния начин – каталунците са 16% от населението на Испания, създават 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа, поемат 25% от данъчната тежест на държавата, но едва 11% от държавните харчове, инвестиции и като цяло разходи на Испания са в полза на Каталуния. За жалост само на хартия. Централният бюджет продължава да дължи няколко милиарда евро на Каталуния, натрупани от няколко години и без изгледи нещо да се промени. Така, че реалното число от 11 става 8%.

В същия момент Catalunya е един от двигателите на испанската икономика, със спад в безработицата през последните месеци, с малък, но равномерен ръст през годините на кризата, със силен и осезаем предприемачески дух – 8% от хората в активна възраст имат собствен бизнес/startup, което би поставило каталунците на 7-мо място в Европа по този показател (ако бяха самостоятелна държава). Около 19% от всички новорегистрирани фирми в Испания са именно там. През 2012 г. БВП на Каталуния беше с цели 17% по-висок от това на EU. Изобщо доста икономически наблюдатели считат, че има прилични шансове Каталуния да стои много по-добре финансово, а може би да се превърне и в малко икономическо чудо, без воденичната тежест на централната власт в Мадрид. Доста от каталунците също вярват в това и през последните няколко години движението за независимост на Каталуния набира скорост, за да се стигне до там, че преди 2 години, на днешния ден през 2012, милион и половина души се събраха из улиците на Барселона – най-голямата мирна демонстрация изобщо случвала се някога там, организирана от граждански организации и комитети – и поискаха преразглеждане на отношенията с Мадрид. На следващата година – на същия ден, точно в 17:14 ч местно време (годината, в която са загубили независимостта си е 1714) 1,6 милиона души се хванаха за ръце в дълга 480 км човешка верига (това са 300 мили, друго символично число), пресичаща цяла Каталуния от север до юг, за да поискат референдум за независимостта си.

Той е насрочен за 9 ноември тази година. Управляващите в Мадрид отхвърлят всякакви опити за дискусия и използват всички юридически средства, за да попречат на провеждането му. Основният аргумент е, че Конституцията не го позволява, която не позволяваше и абдикацията на Хуан-Карлос в полза на сина му, но беше коригирана само за седмица по нужния начин. Актуалната опция в момента е референдумът да се проведе като консултативен вот с решение на местната власт, но Мадрид се подготвя да атакува и това моментално. В същия момент мнозинството каталунци настояват за демократичното си право на глас и самоопределяне, но държат и това да стане законосъобразно, мирно и разумно. Нагласите сред хората, разбира се, са динамични, но при евентуален референдум се очаква в най-лошия случай малко над половината каталунци да гласуват за независимост (55%), около 20% да са против, а 15-16% да не гласуват (останалите до 100% не са решили), което означава, че референдумът би показал, че около 66% или 2/3 подкрепят идеята за повече независимост на Каталуния. Въпросът на референдума е двоен – „Подкрепяте ли идеята Каталуния да бъде отделна държава?“ и ако да… вторият е „Искате ли да бъде независима държава?“… Иначе казано, опцията Каталуния да остане част от Испания, част от евентуална федеративна Испания, каквато обаче не същестува към момента, е реална в допусканията на каталунците.

Целият проблем е, че диалог между Мадрид и Барселона на практика няма, а това засилва единствено крайните позиции и от двете страни. Какво ще се случи на 9 ноември е важно и за цяла Европа, а какво ще се случи зависи в не малка степен и от изхода от референдума в Шотландия на 18 септември, където поне няма колебания дали ще бъде законен или не, но подкрепата на идеята за независимост расте с наближаването на датата.

Аз не крия симпатиите си към Каталуния, каквото и да реши мнозинството там и съм сигурен, че то ще получи своето човешко право на собствена воля. Именно мъдростта на тази древна нация и разумната им и упорита нагласа да се справят мирно, демократично и интелигентно с всичко ги е съхранила досега и ги прави толкова различни, с което заслужават напълно и да бъдат на картата на Европа, ако решат така. Единствено от тях трябва да зависи – и ще бъде интересно – като едновременно една от най-старите и най-младите държави на света.


„Ara és l’hora“ в превод от català означава „Сега е времето/моментът!“ и е слоганът, под който ще се проведе днешният национален празник и поредната демонстрация на идеята за независимост на Catalunya, както и #9N2014

Повече по темата (на английски, немски или френски): www.cataloniavotes.eu и www.diplocat.cat.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България