За българската кирилица

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България