Затишие пред буря

Днес предпоследната страница на вестника, който чета, беше празна. Само най-долу в дъното имаше закачка – един прогрес-индикатор, който едва започва да се пълни с надпис „Зареждане на политическата обстановка…“

Шегата настрана. Общото усещане напоследък от твърде много неща е че… започваме отначало. Или се връщаме назад. Агенти на ДС изскачат отвсякъде, цели четирима са сред кандидатите в президентските избори, а други от същите дори си позволяват да заплашват с репресии (нищо, че черният им дроб няма да позволи да доживеят мечтите си)…

Личното ми мнение е, че незвисимо от мантрата за стабилност, която предъвкват управляващите и пригласящите им фъфляци от Реформаторски блок в същото управление, можем да си позволим доза нестабилност с цената на това нещата да се върнат в правилната посока. А тя е Европа, повече Европа и още Европа. Независимо от това, че ЕС не е в най-добрата си форма.

Струва ми се, че някак всички имаме нуждата да върнем силата и значението на думите в съзнанията си. Да върнем усещането за смисъла. Защото ако т.нар. хибридна война по света е нещо относително ново, то у нас, тя е ежедневие и действителност, в която сме принудени да живеем от промените насам. И това наистина е изтощителна война, защото буксуването убива – убива идеи, надежди, убива желанието за съпротива. А така убива и хора – невидимо, но съвсем реално.

И въпреки, че Реформаторски блок е вероятно най-голямото политическо недоразумение напоследък, то все пак успя да издигне кандидат за президент, различен от останалата сива маса. Разбира се, че това е единственият, за когото бих гласувал на предстоящите президентски избори. Дори не ми се иска да си представям, когото и да било от останалите като президент! Ще гласувам за Трайчо Трайков не защото е кандидат на Реформаторски блок, а въпреки това. Дано сме повече!

Признавам, че не подкрепих Росен Плевнелиев, защото не бях убеден, че е в състояние да се еманципира от ГЕРБ. Оказа се, че съм го подценил. Плевнелиев се оказа възможно най-подходящият президент за времето, което сполетя България през мандата му. Той беше истинско попадение. Единственият кандидат с подобен потенциал сега е Трайчо Трайков. Точка. Няма други.

И докато на президентските избори единствената загадка е дали ще надделее разума, един залязващ шоумен реши да помпа рейтинга си с референдум. В моята глава кънти, че това е злоупотреба с инструмент на демокрацията за лични цели. Искрено се надявам някой ден Трифонов и компания да си понесат негативите!

Въпреки това ще участвам в шоуто му, защото този път президентските избори са задължителни, а това вероятно ще повиши и участието в референдума. Малко над 700 хиляди души (20% от гласувалите на предишните парламентарни избори) ще могат да задължат Парламента да се произнесе по въпросите, а като си знаем Парламента – по-добре не, благодаря! Предпочитам да заявя лично, че съм против!

Размислих! Няма да участвам в референдума. Ето защо.

Против съм мажоритарна избирателна система!

Категорично против! Това е най-сигурният начин да бетонираме статуквото на големите партии и да затворим всички шансове на малките да пробият. Това, че ще гласуваме за личности, а не за партии при мажоритарна система е наивна илюзия. Моето убеждение е, че за България вероятно е най-справедлива смесена избирателна система, но не повече от 30-50% от депутатските места да се избират мажоритарно. Текущият вариант на пропорционална система с преференции, дори още по-засилени, са даже по-добрата опция.

Против съм гласуването да е задължително!

Винаги съм гласувал. Считам го едновременно за свой граждански дълг и право да влияя на управлението. Но… не приемам да е задължително. Това по замисъл е преди всичко право, което трябва да включва и възможността да не го упражня.

Против съм и държавната субсидия за партиите да бъде намалена до 1 лев за глас!

Защото това е чиста проба популизъм, изсмукан от пръстите. Откъде се взе точно този 1 лев? Иначе определено бих подкрепил държавната субсидия на партиите да бъде намалена, но не и до 1 лев. Партиите са представителството на гласоподавателите си и принципно е ОК да получат държавна субсидия на база броя гласували за тях, защото тези хора са ги припознали за представители, и същите тези хора са данъкоплатци. По-малкото зло е с тази субсидия партиите да са зависими от гласоподавателите си, отколкото да търсят странични начини на финансиране, които са далеч по-злокобни като последващи зависимости. Идеята на субсидията е да гарантира, че малка партия, която има достатъчна електорална подкрепа, че да е влязла в Парламента, ще има субсидия, достатъчна да ѝ осигури някакъв минимум за да съществува. Не знам колко точно трябва да е размерът, но е очевидно, че няма как да бъде 1 лев на спечелен глас.

2 коментара за “Затишие пред буря”

  1. Ми съжалявам, доста съм съгласна. Т.е., напълно!! Твой проблем, че те подкрепя „левачка“. Но знам ще ми дадат ли да гласувам.
    Ние се готвим тук за купона в събота!!

Коментарите са спрени.