Затишие пред буря
Днес предпоследната страница на вестника, който чета, беше празна. Само най-долу в дъното имаше закачка – един прогрес-индикатор, който едва започва да се пълни с надпис „Зареждане на политическата обстановка…“
Шегата настрана. Общото усещане напоследък от твърде много неща е че… започваме отначало. Или се връщаме назад. Агенти на ДС изскачат отвсякъде, цели четирима са сред кандидатите в президентските избори, а други от същите дори си позволяват да заплашват с репресии (нищо, че черният им дроб няма да позволи да доживеят мечтите си)…
Личното ми мнение е, че незвисимо от мантрата за стабилност, която предъвкват управляващите и пригласящите им фъфляци от Реформаторски блок в същото управление, можем да си позволим доза нестабилност с цената на това нещата да се върнат в правилната посока. А тя е Европа, повече Европа и още Европа. Независимо от това, че ЕС не е в най-добрата си форма.
Струва ми се, че някак всички имаме нуждата да върнем силата и значението на думите в съзнанията си. Да върнем усещането за смисъла. Защото ако т.нар. хибридна война по света е нещо относително ново, то у нас, тя е ежедневие и действителност, в която сме принудени да живеем от промените насам. И това наистина е изтощителна война, защото буксуването убива – убива идеи, надежди, убива желанието за съпротива. А така убива и хора – невидимо, но съвсем реално.
И въпреки, че Реформаторски блок е вероятно най-голямото политическо недоразумение напоследък, то все пак успя да издигне кандидат за президент, различен от останалата сива маса. Разбира се, че това е единственият, за когото бих гласувал на предстоящите президентски избори. Дори не ми се иска да си представям, когото и да било от останалите като президент! Ще гласувам за Трайчо Трайков не защото е кандидат на Реформаторски блок, а въпреки това. Дано сме повече!
Признавам, че не подкрепих Росен Плевнелиев, защото не бях убеден, че е в състояние да се еманципира от ГЕРБ. Оказа се, че съм го подценил. Плевнелиев се оказа възможно най-подходящият президент за времето, което сполетя България през мандата му. Той беше истинско попадение. Единственият кандидат с подобен потенциал сега е Трайчо Трайков. Точка. Няма други.
И докато на президентските избори единствената загадка е дали ще надделее разума, един залязващ шоумен реши да помпа рейтинга си с референдум. В моята глава кънти, че това е злоупотреба с инструмент на демокрацията за лични цели. Искрено се надявам някой ден Трифонов и компания да си понесат негативите!
Въпреки това ще участвам в шоуто му, защото този път президентските избори са задължителни, а това вероятно ще повиши и участието в референдума. Малко над 700 хиляди души (20% от гласувалите на предишните парламентарни избори) ще могат да задължат Парламента да се произнесе по въпросите, а като си знаем Парламента – по-добре не, благодаря! Предпочитам да заявя лично, че съм против!
Размислих! Няма да участвам в референдума. Ето защо.
Против съм мажоритарна избирателна система!
Категорично против! Това е най-сигурният начин да бетонираме статуквото на големите партии и да затворим всички шансове на малките да пробият. Това, че ще гласуваме за личности, а не за партии при мажоритарна система е наивна илюзия. Моето убеждение е, че за България вероятно е най-справедлива смесена избирателна система, но не повече от 30-50% от депутатските места да се избират мажоритарно. Текущият вариант на пропорционална система с преференции, дори още по-засилени, са даже по-добрата опция.
Против съм гласуването да е задължително!
Винаги съм гласувал. Считам го едновременно за свой граждански дълг и право да влияя на управлението. Но… не приемам да е задължително. Това по замисъл е преди всичко право, което трябва да включва и възможността да не го упражня.
Против съм и държавната субсидия за партиите да бъде намалена до 1 лев за глас!
Защото това е чиста проба популизъм, изсмукан от пръстите. Откъде се взе точно този 1 лев? Иначе определено бих подкрепил държавната субсидия на партиите да бъде намалена, но не и до 1 лев. Партиите са представителството на гласоподавателите си и принципно е ОК да получат държавна субсидия на база броя гласували за тях, защото тези хора са ги припознали за представители, и същите тези хора са данъкоплатци. По-малкото зло е с тази субсидия партиите да са зависими от гласоподавателите си, отколкото да търсят странични начини на финансиране, които са далеч по-злокобни като последващи зависимости. Идеята на субсидията е да гарантира, че малка партия, която има достатъчна електорална подкрепа, че да е влязла в Парламента, ще има субсидия, достатъчна да ѝ осигури някакъв минимум за да съществува. Не знам колко точно трябва да е размерът, но е очевидно, че няма как да бъде 1 лев на спечелен глас.
