Каталуния отново каза "Да"
Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.
Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.
Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)
Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.
We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would've done if we had been at full strength. #Catalonia
— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017
Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.
Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.
Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.
За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…
Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.
P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой…
