Лично

2018

Тази равносметка ще е кратка. Със зрелостта осъзнавам, че по-ценни са ми равносметките с поглед напред. Погледът назад се обезценява напълно във време, което се надбягва със себе си. Единственият проблем е усещането, че времето напоследък се движи назад. И не за хубаво. От 2018 ще оставя в спомените си само две смислени неща. Едното …

Продължение2018

Обратно в блога

Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

ПродължениеОбратно в блога

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Продължение2017 в ретроспекция

Нова посока

Photo by Eike Klingspohn on Unsplash

Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в …

ПродължениеНова посока

14 години

Преди 6 години беше последният път, когато отбелязах рождения ден на този блог. Оттогава понамалих честотата на писането тук (а и по принцип писането). Сега, още 6 години след това, няма да обещавам, че отново ще го зачестя, не само защото няма и сам да си повярвам, но и защото си мисля, че новото темпо …

Продължение14 години

La petita rambla del Poble Sec

Няколко приятели вече ме попитаха дали Барселона няма да ми липсва. И единственият възможен отговор е: „Разбира се“. Вероятно точно както ти липсва всяко място, където ти е било уютно. Но пък със сигурност ще се връщаме често насам, даже първото вече е планирано. Затова днес – седмица преди заминаването – споделям една песен вместо …

ПродължениеLa petita rambla del Poble Sec

Signal

Реших да редуцирам каналите си за връзка, най-вече по отношение на всевъзможните messenger-и за директни съобщения. Винаги предпочитам електронната поща за основна комуникация, понеже мога да подреждам (или пренебрегвам) по приоритет писмата, които заслужават внимание и евентуален отговор, и разполагам с end-to-end криптиране при нужда. Тук е актуалният ми PGP ключ. А ако не знаете …

ПродължениеSignal

Adéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

На 13 декември, преди 14 години, с една чанта багаж, напуснах родния си Пловдив. За неопределено време. Но истината е, че макар в началото да се връщах почти всеки уикенд, впоследствие това се случваше все по-рядко. И докато тогава почти всичките ми приятели и познати бяха някак свръзани с този град, след няколко години осъзнах, …

ПродължениеAdéu, Barcelona! Здравей, Пловдив!

Без общ RSS канал

От началото на 2009 година, освен обичайната ми RSS-емисия от този блог, имах и един обобщен RSS-канал, в който освен публикациите ми тук, се появяваха (макар и рядко) и други неща – например – мои публикации в Дневник, снимки от Flickr или 500px, видеоматериали от каналите ми в YouTube и Vimeo. Адресът на този канал …

ПродължениеБез общ RSS канал

Три пъти „не“

Понеже напоследък е модерно да се чете със задъхване и по диагонал, се налага да уточня изрично и в кратце някои неща, за да разсея разни заблуждения 🙂 Не – не съм станал естонски гражданин и не възнамерявам. Дори не съм стъпвал в Естония, макар с удоволствие да бих се разходил до там някой ден. …

ПродължениеТри пъти „не“