Откровения

Нощ

      На И. Вечер бе, а бе толкова светло. Очите ти грееха, дъхът ти горя, слушах твоята задъхана песен и с устни попивах твоята душа. Целувах безспирно меката кожа. „Колко си сладка!“ повтарях наум, прегръщах те лудо и в нашето ложе любовта не ни дари със сън. Ръцете ти – нежно обвили врата ми, гръдта ти …

ПродължениеНощ

Wheel Of Fortune

      На П. Радвах се, когато те видях. Плаках сам, когато ти се радвах. Страдах те като осамотях, но смеех се, когато страдах. Обичах те, когато оцелях. Сънувах те, когато те обичах. Врекох се, когато оживях и мразех те, когато ти се вричах. 8 септември 1993 Пловдив

Хората се раждат зли

Джак възбудено размишляваше докато шофираше раздрънкания джип, който му оставиха на разположение, когато пристигна преди няколко часа в селото. Хълмчето беше ниско, но пътят до проклетата дупка, която геолозите на Франк бяха открили беше отвратителен. Наистина само джипът можеше да го закара до лагера им. Какво ли, по дяволите, беше тази дупка? Скоро се надяваше да разбере.

ПродължениеХората се раждат зли

Reboot

Най-страшно е да се загубиш в себе си.
    (Киркегор)

Доколкото имам спомени Киркегор казва това за личността в лабиринта на самотната душа. Аз лично винаги най-много съм се страхувал от самотата, която може да те лъхне докато не си сам – докато си с голяма компания или със скъпи хора – това е онази опустошителна самота, която не оставя много след себе си. След нея някак няма смислено общуване, няма истинско докосване, усмивките са вяли и почти изкуствени. Същия тип самота ме раздели с Огненото момиче и с много други хора, които приемах за приятели.

ПродължениеReboot

Хакери на човешките души

Преди минути казах лека нощ на Станимир и го оставих да пуши в кухнята. Днес отново навъртяхме около 200 километра из околността. Сутринта се разходихме покрай морето и морската градина, после из центъра, Чувствах се страхотно, дишах свободно и някак леко. Бургас ми действа невероятно облекчаващо – някак далеч от трите големи града, около които цикля в близките две-три години и станали част от Бермудския триъгълник, в който се чувствам поизгубен – белязан от кръстопътищата на маршрутите София – Пловдив, Пловдив – София – Пловдив, София – Варна, гари, бензиностанции, светофари…

Запознах се с един програмист от другата страна на барикадата – разработчик на средна възраст, прекарал живота си в програмиране на Delphi за Windows десктоп. Чудесен човек, който обаче дълбоко се засегна, когато Станимир ми го представи като хакер. Аз от своя страна нямаше как да не подхвана обясненията си защо не трябва да се обижда и защо думата не означава това, което му е втълпено. Откъдето разговора се плъзна по неравната стръмнина на темите за силата на медиите, Холивуд, свободния софтуер и априорната добрина у хората. Рончо не прие всичките ми тези. Не успях да го убедя, че ми е достатъчно, че той вече разбира моята визия за хакер, а не тази на Спилбърг, примерно. Че ако всеки ден аз казвам само на един човек това, което казах на него днес – след година ще имам 365 души, които ще разбират „моя език“, а с някаква част от тях ще го наречем „нашият език“. И че това, на пръв поглед безмислено действие, е всъщност малък хак към еволюцията на самите нас и обществото. Нямах идея, че в този ден това всъщност бе само началото…

ПродължениеХакери на човешките души

Вик

… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството. Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване. Липса на време, на разум, на плът. Само усещане – ефирно и истинско. Няма го тялото, няма го умът, няма го дори преживяното и самото преживяване. Няма го Аз-ът. …

ПродължениеВик

Спомняш ли си?

Спомняш ли си?… Нощта? Затворен с това писмо в стаята си. Същото, което зачеваш сега до поредния сутрешен кюртаж на закуска, раждайки недоносената си маска. Облечи я, нищо, че има парчета плацента – така е по-истинска. По-добре скрива липсата на същност… Спомняш ли си?… Нощта… Затворен с това писмо в стаята си. Болен от сънища. …

ПродължениеСпомняш ли си?

О, man, той бил тука…

С Мишинев закъснявахме за началото на семинара вчера, когато малко пред София Здравко звънна за да попита за един момък, който за първи път трябваше да участва в нашите съзаклятнически семинари. След разговора и двамата със Стоян прихнахме да се смеем и той предложи ценните мисли и фрази на Здравко да бъдат записвани. Речено – …

ПродължениеО, man, той бил тука…

Когато чашите се чукат

Когато чашите се чукат        в празничната нощ, потънал във разкош        от спомени и чувства, Сляп от мъка –        скрит във плащ от смях, щастлив съм външно,        а умирам вътре. 28 декември 1992 Пловдив