Чудесата продължават

Чудесата продължават

Преди малко се прибрах от офиса. Беше отново, както невероятно емоционален, така и напрегнат ден. Не съм сигурен, че и в момента съм жив, но след като хапнах и си взех душ, някак си намерих по-голямата част от себе си по инвентаризационен списък.

Точно днес и Red Hat избраха да подарят на света Netscape Directory Server, който купиха от AOL и което навярно ще се превърне в едно от най-значимите събития в световната open source история. Първите признаци за истинноста на предходното вече са факт. Още ли някой мрази Red Hat?

Наистина невероятен ден беше – спорихме, карахме се, свършихме купища работа, въртяхме се в кръг, окуражавахме се взаимно, хвърчаха идеи, изпуснахме други… пълна лудница. Понякога точно в такива дни осъзнаваш, че детето в теб е пораснало – дали случайно, дали за да направиш път на другите деца.

Не – не е тъжно! Просто тогава трябва да направиш нещо друго, нещо което има значение – за някого… Или за теб! За да има смисъл от това, че си пораснал… Аз избрах да поправя едно омърлушено настроение, да окуража едно дете да порасне, да върна една усмивка. Въпреки напрегнатия ден, въпреки умората, която ме завладя след затворената врата на асансьорите на офиса. Цената беше само още десетина минути време от този вълшебен ден. Беше важно – беше истински важно…

Преди няколко дни Пейо и Илойшъс ми донесоха бонбони в офиса, a днес момичетата на рецепцията ме изненадаха, че някакъв куриер ми донесъл това. А това се оказаха три балона, литнали до тавана, които носеха писмо във въздуха, а след това ме гледаха любопитно докато развързвах посланието – анонимно, с женски почерк, (което поне сваля подозренията от Пейо ;-P). Оставих ги на входа на офиса да им се радват и останалите, а си запазих за себе си писъмцето. И без това фурорът вече беше предизвикан и почти всички ги бяха видяли преди мен. На излизане тази вечер от офиса балоните се усмихваха от тавана.

Също днес – в последните минути на този вълшебен ден – едно Лунно момиче ме докосна за първи път така, сякаш изместваше думите… просто заради самото докосване.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България