Толкова пъти пиша за опитите на достатъчно наши и чужди политици да се занимават с неща, които не разбират, че вече наистина ми се драйфа от това. Но толкова е глупаво да оставиш некадърници да регулират online-територии със закостенялото си offline-мислене и тотална липса на желание за вникване в нещата, че винаги още един напън си струва. Подробностите са на сайта svobodata.org за България и на freedom-not-fear.eu за целия останал свят. Поредната битка за бъдещето – нашето и на потмците ни – се случва в момента.

Напоследък светът не е същия. Никак. Всякакви интереси се опитват да бъдат облечени в закони, с оправдания като борба с пиратството, тероризма или уж в името на нашето спокойствие. Срещу „скромната“ цена да оставим да бъдем подслушвани, следени, камери да следят движенията ни, логовете от електронните услуги, които ползваме да бъдат записвани и съхранявани неясно точно как и от кого, при това за дълго време. След като концепциите за авторски права, вместо да бъдат променени в духа на времето все повече се отдалечават от действителността и съответно не вършат никаква работа нито на потребителите, нито на творците, няма как да решат и проблема с пиратството. Няма как да го решат и смешните съдебни дела срещу набедени потребители. Нито заплахите… И след като се оказва трудно да се преследват безброй потребители, отново следват опити вината да се вменява на медията, на технологиите, на инфраструктурата, на доставчиците…

Врагът – защото ние потребителите вече сме едната враждуваща страна в тази война – се пробват да прегазят с пръти в колелата на собствения ни инструментариум. С пръти в колелата на прогреса и технологиите. С пръти в колелата на дълго воюваните човешки свободи. С пръти в колелата на най-важното ни човешко благо – свободата….

Войната е факт – и битките тепърва предстоят – и не… не преекспонирам нищо. За да не водим еднолични партизански войни в бъдеще е важно сега и то колкото може по-категорично да бъде прегазен всеки опит за превръщане на живота ни в един абсурден по размери Big Brother. Да защитим заедно свободата си. Да опазим Интернет такъв какъвто бе по замисъла си – среда за равноправен, свободен и неутрален обмен на информация. Да го съхраним като това уникално общо за всички и самосъхраняващо се и самосъздаващо се нещо, което ни свързва. Защото в наши дни то е най-уникалното олицетворение на нашата общочовешка креативност.

Затова ако имаш други планове за 11 октомври – отмени ги. Денят е събота, много е възможно времето да е хубаво. Ела в София – пред храм-паметника Александър Невски – в 11 часа. За да кажеш своето не на страха, на подслушването, на филтрирането на съдържание. Денят, в който целият разумен свят в един глас ще призове за отрезвяване…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Здравей Йовко,
    Аз съм председател на управителния съвет на училищното настоятелство към 81 СОУ в София (Младост 3). Често се събираме да решаваме различни проблеми. За съжаление повечето от тях са следствието, а не причината. Имам предвид решаването на проблемите с материалната база. Много малко хора осъзнават, че за да има техническа революция първо трябва да има социална. Всяка среща се превръща в говорилня и игра на нерви – как можем само да даваме идеи, но да не поемаме отговорност. Миналото ни – нашето, добро или лошо ни беше научило, че каквото не ни дават мама и тате го дава държавата. Филма обаче свърши. Днешната реалност е друга, но хората мрат да си живеят в един техен вътрешен свят от миналото. Защото е по-комфортно. От време на време мрънкат, че с това или онова не са съгласни, но за нищо на света не са склонни да поемат някаква отговорност и/или задължения.
    В този ред на мисли твоят призив е като малък оазис в пустинята от безхаберие. Вярвам, че не призива, а общия проблем ще накара обществото да се опълчи. Това е едно от малкото неща, което може да обединява хората. Към текущия момент такива, като теб – осъзнаващи и реагиращи са прекалено малко – няма я критичната маса.
    Кризата в нашето общество е, че то като такова е неосъзнато.
    Това позволява да се случват неща с които не можем да се гордеем.

    Ще се видим на 11 октомври в 11 часа пред храм паметника.

    Отговор

  2. Самият факт, че ми искате име и имейл, вече говори против вас и това, което пишете. Демократични са сайтовете, в кжоито изразяваш мнението си без никакви условия и одобрения. Значи и вие сте от тези, против които пишете и си служите с техните инструменти. А иначе на хората исках да кажа това, което е казал Дон Кихот: „Свободата, Санчо, лежи на върха на копието“. Който не разбира Дон Кихот – ще яде ряпа. При социализма се изучаваше в гимназиите и СПТУ-тата

    Отговор

  3. Това не е демократичен сайт. Това е личен сайт. И вашето мнение няма значение за мен ако нямате куража да го подпишете, така както аз стоя с името си под всеки текст. Което не значи, че отричам правото на анонимност.

    За модерирането на коментарите ми излязоха пришки на клавиатурата – това не е сайт за вашите коментари – това е сайт, където аз споделям своите мисли – ако ви харесват – добре сте дошли, ако не – можете спокойно да забравите този URL…

    А самия факт, че ви позволявам да отклонявате темата от фокуса и, при това анонимно и тролски, надявам се достатъчно да ви доказва, че не сте го заслужавали…

    Отговор

  4. @Луд Гидия: Блогът не е демокрация. И все пак, винаги можеш да попълниш мейл необвързан с личността ти. Ако Йовко те отреже, можеш да се оплачеш в твоя блог, че той те цензурира. Апък Йовко не е длъжен да пази с години твоя мейл адрес и да го дава на някого там горе при поискване. Къде е приликата с „техните инструменти“? И Дон Кихот кво общо има… ?

    Incognito, ergo sum. Ще подкрепя на 11-ти.

    Отговор

  5. Леко offtopic, но тук:
    http://it.slashdot.org/it/08/10/07/1827229.shtml
    може да се види как дори ако приемем че целта оправдава средствата, т.е. следенето е допустимо при екстремни ситуации, крайния резултат е разочароващ и далеч от очакванията. Цитата(закона?) на Бенджамин Франклин се проявява с пълна сила.

    Отговор

  6. доброжелател 16 октомври 2008 в 1:34

    Драги колеги блогъри,
    Като си гледате логовете обръщайте внимание на IP адреси започващи така:
    85.14.0.XXX – 85.14.63.XXX
    89.252.192.XXX – 89.252.255.XXX
    В whois отговарят на нежните имена Lirex или Evolink, фирмите доставчици на ДАНС, ДО(Т)И и разни други с дълги уши.
    Четат ви хората, образоват се и се ъпдейтват, лошо няма ;-)
    Разпространете инфото, също няма лошо.

    Отговор

  7. Ами щом е написано, значи е за четене… Нека четат… Не е като да няма и какво да им се каже, ама пусто възпитание…

    Отговор

Вашият отговор на koitoi Отказ