Coming out

Coming out

– Имам позната, която е хомосексуална. Разказвала ми е, че най-трудното при тях е т.нар. coming out – това да си признаеш пред околните какъв си. Май тези, които се крият вътре в себе си, имат същия проблем. И май блогът е добро средство за решаването му.
– Ха-ха – винаги съм си мислел, че блогването е някаква форма на ексхибиционизъм 🙂
– Добро мнение имаш за себе си 🙁 И за повечето си приятели… :-((
– 😉
– Като си помисля само, че сглупих да ти кажа, че смятам да си направя блог… 😉

Снощи стоях под душа отегчително дълго, надявайки се, че ще отмия отминалия уикенд от себе си. Навярно имах нужда да отмия целия Пловдив и дори спомена за него от себе си… но излизайки от банята първото, което направих бе да се обадя в къщи. Всичко е наред…

Малко преди да тръгна към София се появи Мария. Съвсем изневиделица – без никой да я очаква от Испания. Видя ми се уморена – може би от тридневния път с автобус или… може би… просто не особено щастлива? Вярно, че тя доста често пътува до България, но досега не се е прибирала така изведнъж. Дано всичко е наред с нея – тя е толкова свястно момиче…

Магистралата беше относително спокойна, здрачът падаше бавно. По пътя слушахме Boney M. и Joe Cocker. И както обикновено шофирането привечер на фона на деня преди него ми подейства адски разтоварващо. Времето, макар и необичайно топло за декември, беше съвсем приятно за път. Багажникът беше изцяло зает с новия съвсем истински сървър на ССС и съответно задната седалка преливаше от багаж.

С Кети още от петък, пътувайки за Пловдив, бяхме започнали дълбокомислен разговор за изневярата, за сблъсъците между хората, за болките, за отминалите връзки, за лутането и търсенето… Вчера, обратно по посока София, продължихме с темата за Лунните момичета, за чувствителността, за романтиката, защо и как мъжете и жените тълкуваме различно ходовете си и понякога се шахматираме неволно. Даже сключихме сделка – тя да ми превежда от време на време значението на някои женски ходове, които ме хвърлят в оркестъра, а аз да издиря един човек. От хакерска гледна точка е съвсем cool да разполагам с интелигентен backdoor към света на жените с доверен експертен анализ и интерфейс при това…

В една от мълчаливите паузи, в които и аз и Кети предпочетохме да замълчим насаме с мислите си – всеки с неговите – си помислих как баща ми за първи път не ме изпрати към София на крака, а остана в леглото си. И как някой ден, когато му кажа „Хайде ще се видим пак следващия път!“ може би ще го излъжа… И какво ли щеше да се случи ако не бях точно този уикенд в Пловдив и да го уловя точно преди да се строполи…

Честитих на Ник по телефона – не събрах сили и настроение да се занеса на купона у тях – въпреки, че трябваше да извървя само една улица. Но вечерта не спах добре – въртях се в леглото и се будих стотици пъти през нощта. На сутринта се събудих по-уморен отколкото си легнах, а днес целия ден прекарах с клиенти. Още в късния следобед ме захапа кофти главоболие, което едва сега успях да надвия. Вероятно трябва да си легна рано, но няма да го направя. Това ще означава отново да се будя много пъти до сутринта.

Всъщност снощи осъзнах, че съм стъпил отново накриво. Или всъщност не съм. Не знам… Със сигурност обаче съм създал ядове на много скъп, добър и слънчев човек. И днес денят ми започна сконфузено. Всъщност следобяд се разбрахме, че всичко е наред, но още ми е тъжно. А и аз май не съм основният проблем – просто съм го катализирал неволно, а не мога да бъда решението му… като че ли… Или поне не бива… Объркана история… По познатата напоследък формула, добрите хора са се обкръжили с илюзията, че околните заслужават добротата им, а междувременно другите си позволяват да властват гадничко над тях.

Открили са нов магазин „Фамилия“ наблизо. Мярнах го случайно тази вечер като се прибирах откъм Цецо. Ходихме заедно да му вземем Canon-а S1 IS. В новия магазин забелязах вино Todoroff – което е готина новина, защото виното е страхотно, но от друга някак си магията от факта, че е колекция, която не се продава в магазините изчезна.

Но така става с магиите… По едно време вземат, че се разсейват и…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България