Делнично

Делнично

Не е добре да се работи по празниците, седмицата ти тръгва пак много работно и лудо! След като два от четирите почивни дни прекарах в Пловдив в отчайваща скука, която разнообразих с лекция за TCP/IP в ПУ и лека профилактика на колата – смяна на масло и филтър. Направих 20 хил. километра за една година – за трети път сменям масла – а не се сещам къде толкова ходя. Студентите в ПУ ме слушаха с интерес или поне така изглеждаха. Интересно как със същата презентация, която в ТУ-София трябваше да изприказвам за час и половина си запълних четирите часа, че дори за малко не ми стигнаха. Не знаех че мога толкова да бъбря.

Втората половина на почивката запълних с работа в София по задебиянчените ми лични неща. Поизлъсках новата машинка atlas, на която Весо за отрицателно време спретна локално огледало на Fedora. С Тони побутнахме и open-culture.net още леко напред, за жалост още доста има да се работи по него. Добре поне, че екипът редактори понабъбна (днес също с един особено важен човек), но трябва да се съберем на една оперативка и да задвижим нещата. През почивния вторник се наложи без никакви инструменти да поправя и два грешно вързани девиаторни ключа за осветление. Всъщност разполагах само с фазомер. Та се наложи да измисля някакъв начин да го свърша само с фазомер без да гърмя предпазителите. Не беше сложно – получи се с 5 (или май 6) измервания. Изобщо веселба.

Кошмарната оферта, която въртим за кой ли път през ръцете си в последните два дни почти ми взе здравето и навярно утре ще е кулминацията. А в неделя с Цецо се уговорихме да се забавляваме с едно Tivoli, защото трябва да спрем една банка, а това в неделя очевидно е най-безболезнено. Пристигна ми и demoPKG-а на всичите Tivoli компоненти. Цели 8 DVD-та. Сега ще трябва и да ги разгледам някак, поне на вентилатор.

Днес позяпах с Ники и новия Linux-десктоп клиент – прави много добро впечатление и определено няма да устоя на изкушението да се преселя върху него, само не се виждам как мога да си позволя да остана без работещ компютър за цял половин ден.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България