Ден втори

Ден втори

Събудих се от шум от ъглошлайф. Зяпам през прозореца и какво да видя – двама неосъществени шваби наистина режат нещо с ъглошлайф. В седем часа сутринта местно време! Вярно, че след половин час така или иначе щях да ставам, но… това е поредното селско изпълнение. Както и да е – излюпих се и се занесох рано-рано на закуска. Рут вече беше там и даже беше приключила с упражнението. Адски интересно си води нещата между другото. За първи път ми е толкова забавно в материя като психология и социология. Дефинира ни три типа хора – червени, зелени и сини. Аз се оказах син. Поговорихме си за някои от колегите от България, които познава и за сърдечната криза на Марадона докато руската агитка се появи в 3/4 състав…

Рут приключи с лекциите си днес преди обяд, а след нея един унгарец с мустаци като на Панайот Хитов малко поизпили търпението ми. За първи път в три часа следобед имах жива потребност от кафе въпреки, че презентацията му беше полезна. Човекът абсолютно уверено произнася „w“ като „в“ – т.е. „we“ като „ви“, „work“ като „ворк“… Ви хеф ту ворк…

Както и да е връчи ни един business case за разрешаване до следващия петък. Три групи сме – руснаците, чехите и интернационалната – аз, хърватина, полякинята и двама унгарци. Йола (полякинята) почти изобщо не говори английски – та с нея трябва да си общуваме през руски. Добре, че руснаците са шестима.

След лекциите реших да позяпам селото. Взех една карта от рецепцията, но така и не я използвах. Тръгнах през розариума, направих няколко снимки, а след това излязох през отсрещния му изход и се зашматках по улиците. Пресякох реката и за първи път усетих ужасната миризма на сяра от минералните извори, които явно влизат и в реката. Иначе селцето е спретнато – типично австрийско място – китни градинки, подредено и чисто, всичко е зелено… и пусто… Имам чувството, че всички са се изнесли нанякъде. Запътих се към центъра – пресякох реката няколко пъти въпреки миризмата на сяра. Видях и патица във водата – явно на нея не и мирише много. Намерих влакчето, което ходи към Виена. Табло до спирката обещава, че се движи през 15 минути и за 62 минути ще ме закара пред Операта във Виена. Може да го ползваме в неделя. Засега само чехите и Andy смятат да се разходят до там. Забелязвам интересен шадраван и се запътвам да го снимам – ужас и от него завоня на развалени яйца. Май целият център е вмирисан по дефиниция. Намерих пътя и за Казиното. Тук в Баден се намира най-голямото казино в Европа, но него ще го оставя за друг път. Зяпах два магазина за фотографска техника – цените са чудни. Просто не е е за вярване колко ужасно скъпо е в България. Fuji S3000 е само 299 евро, а в България му искат 900 лв. или май повече. Нямаше S5000 или Z602 и по-добре, защото не ми се харчат пари преди да съм се сдобил с кола.

Върнах се обратно през розариума и отидох на вечеря. Онези кретени с ъглошлайфа за един ден успяха да вдигнат върху тенис игрището под прозореца ми огромно сглобяемо хале като за бирен фест.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България