Depeche Mode Live в София - невероятно преживяване и разни пиратски мисли

Depeche Mode Live в София - невероятно преживяване и разни пиратски мисли

Ами трудно се преразказва концерт, особено този. Трябва човек да е там за да види какво се случва, когато Depeche подхванат Personal Jesus или пък как спряха да пеят съвсем на Enjoy The Silence, защото публиката не им даде думата… Великолепен концерт, който дори кебапчетата и поредната отвратителна организация не успя да развали.

И понеже съм си смахнат по едно време на концерта се замислих, че там на стадиона се кефят и подскачат 35 хиляди пирати, че този концерт е толкова хубав, голям и продаден изцяло именно заради пиратството в България. И то не толкова мизерното днешно пиратство, отколкото мащабното от близкото минало.

За първи път се сблъсках с Depeche Mode преди много години в гимназията („Never Let Me Down Again“) и си потърсих нещо тяхно. Тогава в Пловдив опциите ми да си намеря бяха три – презапис от някой приятел (това използвахме непознатите за днешното поколение аудио-касети), презапис в черното студио в Капана, купена касетка от Unison (или другите подобни – уж официални – продавачи на музика). Не – не ми казвайте, че унисонската измислена цветна обложка плюс хвърчащо листче с описче на песните на матричен принтер е легално издадена музика. Имам доста такива касети от тогава… Да имах и опцията да си купя (трудно и с много чакане) албум от чужбина за 40-60 германски марки, което no way да се случи при ученическата или студентската ми стипендия тогава.

За да слушам любимата си музика и да бъда меломан, нещо което ми бе хоби тогава, означаваше да бъда пират. Да – аз бях само консуматор на изпиратствана музика и както всичките ми хобита това единствено харчеше парите ми, а аз не печелех нищо освен удоволствието от музиката. Вярно е, че хранех тези, които правеха нелегален бизнес с музика, но къде беше моят избор? Освен абсурдната опция да спра да слушам музика? Говоря за ученическите си години, когато все още в България нямаше Интернет.

Истината е, че няма правила, закони или други глупости, които да могат да регулират нещо, което е ситуирано накриво. Хората имат своите нужди и разбирания и ги напасват спрямо обстановката. Никой няма да спре да слуша музика, само защото тя не се продава в неговата държава или някой идиот я продава на ненормална цена спрямо неговия житейски статус или издателят решил, че няма интерес да тиражира нещо, което не е масово и продаваемо.

Да, по същото време по подобни причини (и още една шепа други) беше абсурд на българска сцена да се появяват групи от световна величина както днес. Също истина е обаче и че ако тези хора вчера не бяха захранвани от пиратските си записи, когато Depeche изгряваха, може би вчера стадион Локомотив щеше да има далеч по-скромен look & feel. Защото не Нова генерация (дълбок поклон за тях и паметта на Митко Воев), а именно онези пиратски презаписи бяха подгряли хората по стадиона.

Вчера, оглеждайки се из лицата наоколо, и като изключим известния процент тийнейджъри, повечето бяха хора на възраст между 20 и 35 години и понеже аз съм в същия възрастов диапазон това означава, че повечето наоколо са се запознали с Depeche по някои от гореизброените начини като мен – т.е. и те са били някога пирати и навярно все още са – пазейки пиратските си записи на любимата си група – и никаква си Саня, агент БОП или Заки взети заедно не могат да ги накарат да се разделят с тях, заради спомените, емоциите, носталгията – заради едни човешки причини, с които колкото и закона да е в противоречие, сърцето на тези хора е в синхрон. А защо съществуват закони и правила, които не са в синхрон със сърцата и душевността на хората е една друга тема. Причина, поради която, често законите биват променяни, между впрочем – даже причина за революции понякога – огледайте историята…

Всъщност мразя думата пират – тя е още един инструмент на акулите от бизнеса да приравнят меломанщината с превземането на абордаж на кораби. За да могат да размахват по-големи плашила, да пишат по-страшни закони и да крякат по-големи глупости из медиите.

Ето и пример от чужбина в UK вече ще арестуват IT експерти, защото ползвали инструментариума на кракерите. Браво! Сега по света, очаквайте скоро и в България поредния идиот да възприеме добрите европейски практики…

Истината е, че те всъщност са слабата страна, защото човечеството още не познава случай, в който нечии бизнес-интереси да могат да променят хода на еволюцията. Няма чак толкова мащабен бизнес за щастие. А у нас продавачите на музика са на нивото на продавачите на картофи на пазара – продават бройки, които държат да могат да пипнат, претеглят, преброят – с което са фундаментално неадекватни на времето и ситуацията. Колкото и да не им се иска, хората продаващи музика в България, трябва освен да експлоатират контактите си в чужбина и висшите политически кръгове у нас, да се замислят и за нови бизнес-модели, чрез които да влязат в крак с времето си, защото то определено няма да се равнява с тях.

На всичко отгоре моделите вече са ясни и очеизвадни – iTunes.com, magnatune.com, много много други… Където музиката е достъпна веднага, струва жълти стотинки и се продава толкова много пъти, колкото реално хората поискат да я купят…. Защото музиката не може да се продава като картофите. Простичко е.

Да, има проблем – и той е, че когато започнеш да продаваш по модела iTunes изобщо не е нужно да го правиш от България, която няма как да не прави местните продавачи ревниви. На практика ще се получи така, че техните компании-майки, които представляват ще им изпапкат хлебеца, но горчивата истина е, че нямат избор. И ако не спрат да се чешат там дето не ги сърби и не помислят в посоката, в която трябва ще се сбогуват с бизнеса по-скоро отколкото очакват – и то не заради пиратите. Много скоро никой няма да си купува музика на материален носител като CD-то, така както почти никой не помни вече виниловите плочи.

Но, какво пък, на сергиите по пазара винаги ще има нужда от продавачи на картофи…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България