Die Erste, die...
Карузо определено е по-доброто място. Поне е по-модерно от нашия вековен замък, но както и да е. Ще си мрънкам още няколко дни наум. Руснаците skip-наха вечерята заради някакъв шопинг център, Якоб решил да се прибере до Прага за един ден, а двамата унгарци нещо ги хвана липсата и към Карузо тръгнахме останалите трима чехи, Йола от Полша, Юра от Хърватска и аз.
В Карузо също готвят добре. Всъщност тук – поставен пред липса на избор опитвам неща от австрийската кухня, които никога не бих си поръчал – като например пушена риба със сметана и ягоди. И откривам, че са вкусни, между другото… Особени царе са на всевъзможните видове хлебчета, кифлички, с ядки, без ядки, със семена, бели, черни. Има три вида оцет във всяка кухня – винен, ябълков и от малини, последния наистина е шик – също така и три вида олио за салатите – от орехи, от сусам и от маслини. Последното ми харесва най-много – но това не е зехтин – по-друго е, много тъмно на цвят, почти като соев сос, но разбира се, без да има каквото и да е общо с него. Препоръчвам на всеки да го опита ако му се отвори път към Австрия.
Помолихме на рецепцията на Карузо да обяснят на шофьора, че не искаме да се връщаме с него, а ще се разходим пеша след вечеря. Разбира се – той не знаеше английски – качихме се при него, само защото спомена вълшебната думичка Карузо. Двамата унгарци дойдоха пеша точно като приключихме вечерята. Оставихме ги да си дъвчат по национално му.
Разходихме се из улиците на Баден докато започна да се здрачава. Милан реши да се прибира, а ние да опитаме някоя бирария. Не беше лесно. Тук през деня почти няма никой по улиците, а привечер е съвсем пусто. Както и да е – харесахме си една кръчма, но понеже австрийската бира нещо не ми направи особено впечатление досега реших да пробвам Будвайзер. Всъщност и Юра и Йола ме подкрепиха – само чехите (вероятно за да не бъдат обвинени в шовинизъм) ни препоръчаха Будвайзер, но пиха австрийска бира – навсякъде е една и съща – с ужасно дълго непроизнесимо от мен име. Юра всъщност се казва Юрица и се оказа много забавен момък след първата бира. Радек също – а и много приказлив – нищо чудно за адвокат. Мирек си остана мълчалив, даже и Йоланта се поотпусна да говори английски след бирата. Както и да е – обсъдихме езиците, жените, политиката (и Linux-а, разбира се) в страните си. Разказахме си купчина вицове за блондинки, за Буш – интересно е да чуеш типично пречупени за България вицове, с които си свикнал разказани от чужденец в съвсем друг контекст. По някое време решихме да поспестим пари и да се прибираме. Половин литър бира тук е около три евро и половина.
Преди да влезем в бирарията Баден беше пуст, а като излизаме е вече призрачен. Няма никой! Ама съвсем! А едва минава 22:00…
Минахме през розариума – готино е и през нощта, но трябва да си с някой по-специален. С колеги е като с колеги – нищо особено. Уплашихме дивите патици, които панически наскачаха в езерото. И чухме музика идваща от замъка. Ха, още не се е свършил купона. Докато обаче стигнем до замъка взе, че свърши и хората тръгнаха да се изнасят. Оглеждайки се любопитно какво е било – какво да видим – Лазло . Единият от двамата унгарци – с чаша бяло вино в ръка. Решил човека да се почерпи за изборната победа на хората. И както бяхме се засилили да се прибираме Юра веднага изкомандва: „След 5 минути всички долу!“. Аз си хвърлих фотоапарата в стаята и се върнах на плаца. Радек вече се беше уредил с вино. Юра се втурна и той. След малко се появи и Йола. Всъщност все още беше фрашкано с народ. В интерес на истината досега не бях виждал готини австрийки (миналата година 5 дни тук и сега още толкова досега – да ме прощават ама нито една да не можа да ми разпличка погледа)…
Тази вечер най-сетне видях – от сервитьорките – сигурно защото вероятно бяха непълнолетни. Един от компанията (няма да кажа кой, защото има жена и две деца) даже се пробва с номера, че сме журналисти от CNN и искаме да ни преведе листовката, която беше на масата. Първия път провал – девойчето не говори английски. С второто почти стана – имаше бегли познания и тръгна да се напъва да превежда – ние пък невъзпитано, но дружелюбно се разхилихме. На горкото девойче му трябваха поне 4 минути да разбере, че не листовката е повод за разговора. Както и да е – все пак се сети, изчерви се, както само австрийска блондинка може да го направи, и се скри някъде с таблата си.
Както и да е… Продължихме да си приказваме и пийваме. Кога друг път ще ми се случи да пия с президентката на Австрия на няколко метра от мен. Ако я изберат, де. Йола по едно време не ни изтърпя и ни остави, а финалното грандиозно събитие от предизборната кампания на потенциалната кандидатка за президент беше закрито точно от един хърватин, моя милост от България, един чех и един унгарец. По балкански (последните двама не са точно балканци, но са по-тъмни балкански субекти и от нас с Юра) – тръгнахме си четвърт секунда преди да започнат да ни гледат много лошо. Вече бяха прибрали почти всичко, нямаше никой вече – само ние стояхме в средата на празното хале. А нямаше още 23:30 местно време.
Какво да се прави – май кандидатката е от консервативната партия. И те си лягат рано, особено в четвъртък вечер. Изборите са в неделя. Vote for Benita! И без това няма значение кой ще спечели! Тази поне черпи!
