Домейни на български? Не, благодаря!
От известно време се дискутира появата на домейн-имена на кирилица – днес чрез RSS-четеца си попаднах на този анонс в блога на Григор, а преди малко изчетох и репликата на Вени. Признавам, че заглавието на моят пост е вариация на това на Вени, но понеже темата е важна си позволявам подобна категоричност. Разглеждам темата и под коренно различен ъгъл, защото за мен появата на имена на кирилица ще е повече проблем, отколкото благо.
Мнението си е мое – чисто принципно е – и не ангажирам никого с него – просто споделям защо съм против и никога няма да си купя домейн, изписван на азбука, съдържаща нещо различно от 26-те символа на стандартната латиница плюс деветте цифри, нулата или някое и друго тире. С други думи разрешените символи от ASCII таблицата.
Всъщност нека започна с единствения аргумент „За“, с който се изкушавам да се съблазня – и той е, че хората е добре да имат избор. Само, че аргументите, които моментално анихилират това ми залитане са много по-сериозни и повече.
Не бих си купил домейн на кирилица (и по-лошото – рядко бих посещавал сайт на такъв URL), защото всъщност името е това, което на прима виста отличава един сайт от друг. Идеята за глобалната мрежа Интернет в една или друга степен означава достъпност за всички до тази мрежа, по приблизително сходен начин. Да – това не означава непременно след няколко десетилетия всички да говорим един език – но факт е, че Мрежата (и не само тя) има няколко сечения на общности, нации, групи, системи и т.н. и някои от тях са латиницата, английският език и някои други. Парадоксално е да твърдя, че латиницата или английският са средство за интернационалност, но факт е, че във времето на Интернет – те са повече интерфейс за общуване отколкото страна в общуването.
Използването на домейни на български, кирилица или други азбуки не е в съзвучие с глобалността на Мрежата, не улеснява общуването, а напротив – затруднява го. Харесва ли ни или не – твърде много хора по този свят нямат никакво намерение да полагат каквото и да е усилие за да се научат да различават една кирилишка буква от друга. Така, както аз не смятам да се уча да пиша на японски или иврит, примерно. Нека не забравяме, че много компютри по света нямат друга азбука, гравирана на клавиатурата си, освен латиницата. Затруднявайки хората да изписват името на даден сайт по никакъв начин няма да ги провокира да го посещават.
Всъщност проблемът е далеч по-дълбок от липсата на кирилица и други азбуки по клавиатурите. И на моята клавиатура няма кирилица, което не ми пречи да напиша този текст на български, но за някои хора това би било трудно. За други пък би било невъзможно да го направят, доколкото това не е достатъчно условие за да се пише на български. Нужни са много други неща, а именно коректна локализация, евентуално специфична кодова (символна) таблица, клавиатурен мениджър. Да – всички ние имаме тези неща, понеже ежедневено използваме родния си език, но нужно ли е да го изисквате от ваш приятел или бизнес-партньор във Франция или Испания, само за да може да въведе името на сайта ви в браузъра си?…
Използването на имена на домейни на български (или друга някаква азбука) вместо към глобализация води към парцелиране на Интернет на езиков, регионален, общностен или друг аналогичен признак.
Домейните на български (и други не-ASCII азбуки) могат да имат смисъл само като паралелно име на сайт, който вече си има нормално име. Това обаче, освен някакъв разход за излишна екстравагантност, си води и някои концептуални и технически особености и специфики, като индексиране на едно и също съдържание под различни имена, линкване по различен начин и др. Това е в разрез с моето усещане за „чист“ web…
Дано не бъда разбиран погрешно, винаги съм считал, че следва да се насърчава използването на кирилица в електронна поща, български web-сайтове, но не и където не и е мястото. Не случайно никога няма да видите кирилица в header на мое писмо (знам, че вече е допустимо), да не говорим, че лично аз стигам и по-далеч като и интерфейса на този сайт не е на български – знам, че за много хора, това е странно… или е екстравагантност… Засега…
Отделно има различни технически аргументи като това, че някои DNS реализации имат нужда от допълнителна функционалност за да обслужват не-ASCII имена… В случая за мен техническите аргументи са по-леки, защото ако реалността го изисква за всеки технически проблем ще се намери решение. Има и икономически аргументи, които също следва да се имат наум – проблеми с идентичността на имената, запазването на търговски марки и др. Отделно, че процедура за TLD имена на кирилица няма, за което алармира и Вени. А правилата в Интернет съществуват за да се спазват… И според тях няма .бг регистър нито домейн-имена на кирилица!
В случая проблемът е морален и концептуален! Затова йовко.нет или йовко.бг ще са свободни, за който му харесва – аз имам нулев интерес към тях… Нямам против хората да имат по-голям избор, нито всеки да си упражнява своя бизнес, но нека цената не е компромис с концепциите на Интернет, идеята за глобална мрежа, равнопоставеност, отвореност и лесна комуникация между хората.
