Done

Done

Предадохме! Преди малко най-накрая предадохме договора. Започнах работа по този проект някак като на шега преди повече от девет месеца. През последните три-четири седмици двамата с Бори (и разбира се с помощта на останалите) го изтикахме до договор. Днес най-накрая го занесохме за подпис. Това определено е най-голямата сделка до момента в живота ми с мое участие от началото до края и. Чувствам се така, както в деня на вечерята с Lessig, когато просто събитието отмина и едва след като Лари си тръгна към хотела осъзнах, колко изтощен се чувствах. Днес Тони така предпазливо ме попита, защо съм изглеждал толкова скапан на срещата за open-culture.net миналия четвъртък, че явно вече много ми личи…

Всъщност днешният ден беше чудесен – и съвсем не само заради финализираната сделка….

Вместо обедна почивка отскочих до гръцкото посолство за началото на протеста в подкрепа на Николай Баровски. Преди малко видях по Канал 1 на БНТ колко добре е минало в последствие. Браво на всички! Жалко, че не успях да се върна след работа пак. Такива неща те карат да си повярваш, че сърцата на хората са си по местата им. Вяра, от която имаме огромна нужда всички.

Снощи след концерта на Балканджи в „О! Шипка“ си мислех за същата тази вяра и за надеждата, която може да те накара да направиш и невъзможното понякога, за да стигнеш до там, където си се запътил – дали заради себе си, дали заради някой друг. Да чакаш, да местиш камъче по камъче, да чоплиш стената с нокти, но да се движиш в посоката, която има значение.

А, да – днес с една седмица закъснение се появи и Fedora Core 4. Пак днес съвсем случайно осъзнах, че под http://blogs.zdnet.com/ всъщност стои нищо по-различно от WordPress. Но какво значение има това на фона на всичко останало?

Държа да успокоя всички, които евентуално са се ошашкали за мен. Ще оцелея – нищо ми няма – само бях под страшна пара. Благодаря, че ви пука! Просто трябва да се наспя. В сряда трябва да се преборя с една сериозна презентация и се надявам след това да мога да си поема малко въздух. Всъщност може би не ми го пише на лицето, но не помня откога не съм бил толкова щастлив, въпреки всичкото напрежение от къде ли не. Уморен съм до смърт, но имах откъде да черпя сили! И ако трябва, ей сега почвам веднага нова такава сделка – колко му е… Голяма веселба беше 🙂

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България