Един за всички - всички за един

Един за всички - всички за един

Денят определено не си личи от заранта. Събудих се изтощен, но с хубаво настроение. Няколкото часа сън не ми стигнаха, нито тройната доза ефервесцентни витамини, които погълнах снощи преди лягане, за да живна малко. Сутринта продължи с добра новина, а по обяд Никола се обади да каже, че с Юлия Цанкова са успели да издирят от Златния фонд на Българското национално радио запис на „Сади мома“, който да бъде подарен на Столмън. Огромни благодарности за усилията, Никола! И да е жива и здрава Юлия Цанкова!

Всъщност в днешния ден всичко щеше да бъде ОК ако някои хора имаха потенциала да държат на думата си. Хора, за които трябваше да се досетя (всъщност знам), че са плъзгави безформени амеби без мнение. И се предоверих на думите им, след което в опита си да зарадвам един човек, всъщност го нараних, заради подмолна подмяна на обстоятелствата, случила се изневиделица и за мен самия. И заради болните амбиции на едно конте, разбира се. Anyway, аз съм гигантски инат в такова отношение и виновните ще си получат заслуженото някой ден, а аз ще намеря решение на проблема – още в близките дни. Защото ми омръзна да гледам как добрите хора биват използвани до степен на безумие, а някои лекета-кариеристи се гаргарят с душата им.

Всъщност миналата вечер, след като оставих Калоян в Младост и със Сашо се носехме през дупките на София към Овча Купел споделих с него, че всичко това напоследък ми идва в повече и смятам съвсем сериозно да се ангажирам занапред само с няколко – най-важните за мен – неща. Не мога да съм забъркан навсякъде – не може почти всяка една инициатива, в която реша да не участвам да пропада – не винаги, но с доста сериозна вероятност. А вече ми се свършва желанието за упражнения. Наупражнявах се достатъчно – с години. Отдавна смятам да съм доказал какво мога. Поне на себе си, а друго не ми е нужно. Време е за война! Омръзна ми от обстоятелства, заради които да се възпирам да нарека кретена кретен и идиота идиот. Започвам да се дразня истински на празноглави петдесетгодишни посткомунистически PR-герои, изживяващи се като IT-гурута и представляващи мениджмънта на 85% от набедения за прогресивен IT-бизнес в България. А младите им последователи са дори още по-жалки.

Омръзва ми да бъда възпитан и дипломатичен. Окончателно ми омръзна. Започвам нова ера – поне за себе си! Без повече мълчалива толерантност от моя страна! Добре е врагът да разпознаваш като враг и нищо повече. Интересуват ме единствено истинските ми приятели и моят отбор. И към момента този, който си сформирам напоследък в IBM се очертава много добър. И скоро ще бъде адски разпознаваем, надявам се, като стил и принципи. Остава да го направя непобедим, а за това ми трябва само още малко време.

Играта свърши!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България