Ех, какъв ден пак...

Ех, какъв ден пак...

Легнах си призори днес… някъде около 3 след полунощ.

След работа хвърлих Кети до центъра да търси валентинови подаръци и се прибрах относително рано в къщи. Докато си приготвя вечеря, прочета пощата си, особено след поредния импулс на напрежение в ССС, свързан с пролетното размърдване на слоевете, и свърша още куп други неща, се озовах начисто със задачите едва около час преди полунощ.

Беше късно, но времето и настроението ми бяха подходящи за писане, а и вече бях започнал предходната нощ. Исках да завърша разказа за да го подаря навреме за неделя. Написах го на един дъх, но след това започнах да го чета и поправям няколко пъти докато ми хареса темпото и мелодията на изреченията. В три си оставих последните редакции за днес сутринта и си легнах.

Не беше за вярване, но сутринта успях да открадна време в офиса да направя последната редакция. Office 1 ме издъниха с никаквия си избор от цветна хартия, но Кети спаси положението като намери отнякъде точно това, което търсех. Отпечатах го с любимия ми шрифт и го сложих в един плик.

Чух се с Пламен от Варна за WebDev там и поговорихме доста дълго за нещата, от които има нужда. Отпечатах и плакатчето на Linux курсовете, които започваме в Техническия университет и го оставих на рецепцията – в крайна сметка и доста от колегите се интересуват. Между другото Жоро вече пусна сайт на курса. Следобеда прекарах при клиент в борба с един passbook принтер, който май в крайна сметка ще се окаже повреден и само си загубих времето – своето и на колегата от банката.

Вечерта беше приятна и спокойна – видях се с Адаша, Владо и Мишинев. А най-хубавото беше, че дадох плика с разказа на Лунното момиче като я помолих да го отвори в неделя. Очаквах да ме попита защо точно тогава. А като и отговорих ми подари най-очарователната си усмивка.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България